Блажен Евгений Босилков
Негово Високо Преосвещенство д-р Евгений Босилков, епископ на Католическата Никополска Епархия със седалище в град Русе, е роден на 16 ноември 1900 г. в село Белене в семейството на честни земеделци и е кръстен още същия ден в енорийската църква “Рождение на Блажена Дева Мария“. От най-ранно детство, неговата майка Беатриче съумява да му вдъхне любов към Бога и свещенството.
През 1911 г. постъпва в Семинарията на Отците Пасионисти в село Ореш. През 1913г. се премества в Семинарията на Отците Пасионисти в град Русе, където се намира резиденцията на Никополската Епархия с Епископ Анри Дулсе – пасионист. През периода 1914-1919 г. Евгений Босилков продължава своето образование в Белгия и Холандия.
На 28 април 1919 г., на празника на Свети Павел от Кръста – основател на Отците Пасионисти, той облича дрехата на Пасионистите и приема монашеското име Евгений. На 29 април 1920 г. дава временни обети, а на 29 април 1923 г. вечни обети за монашески живот.
През 1924 г. се завръща в България, заедно с още трима събратя: отец Никола – българин, и отците Павел и Eмил –холандци. Всички продължават обучението си в манастира на Отците Пасионисти в град Русе. На 25 юли 1926 г. са ръкоположени за свещеници в Катедралния храм “Свети Павел от Кръста” в град Русе от Монсеньор Дамян Теелен – пасионист.
На 29 август 1927 г., заради отлични резултати, младият свещеник Евгений е изпратен да специализира в Рим източно богословие в Папския институт за източни науки.
На 19 декември 1928 г. получава научна степен “бакалавър”, а на 28 юни 1929 г. получава Диплом по Богословие.
На 15 юли 1929 г. се завръща в България, подготвя научната си дисертация и развива пасторална дейност, ставайки енорийски свещеник в Русе до 1934 г.
На 20 март 1931 г. отново е в Рим за окончателното завършване на научната дисертация. На 2 януари 1932 г. защитава докторска дисертация на тема : “За унията между България и Римската църква през първата половина на ХІІІ-ти век”, за която получава титлата “Доктор по Богословие”.
Така отец Евгений Босилков приключва блестящо своето обучение. През тези години проявява открит, приветлив и чувствителен характер, обича шегите, зачита приятелството и високо цени достойнството. Живелите с него го описват така: “Дребен на ръст, с буден ум, чистосърдечен, приятен, изпълнен с инициативи, строг, но справедлив по природа, с особена дарба за овлядяване на чужди езици.”
Пребиваването му във вечния град – Рим, обогатява неговия културен диапазон и при завръщането си в град Русе е назначен от Епископ Дамян Теелен за Секретар на Никополска Епархия и Енорийски свещеник на енория “Свети Павел от Кръста”, както и за преподавател по латински език във Френския Девически Колеж “Санта Мария” на Сестрите от Нотр Дам дьо Сион в град Русе.
От 1934 г. до 1946 г. е енорийски свещеник в село Бърдарски геран. Младият свещеник Евгений започва да развива всестранна пасторална дейност, успява да установи сърдечни връзки с хората на културата и с представителите на гражданската власт. В енорията често е сред младите хора. Той е добър органист и диригент. Композирал е Меса в чест на Св.Св. Кирил и Методий, песни като Regina Coeli, Asperges me, Vidi aquam, Сладка Девице, Майка нежна, Вечерен звън, Молитва за мир и още много други произведения. Спортува и често играе футбол и волейбол с младежите. Отец Евгений е отличен проповедник и често пъти е канен да проповядва извън своята енория. Словото, което той произнася в чест на 250 годишнината от Чипровското въстание през 1938 г. в град Чипровци, е отпечатано във всички български вестници тогава. Своето голямо християнско милосърдие той проявява като спасява много еврейски семейства от депортиране през Втората Световна война.
След смъртта на Монсеньор Дамян Теелен на 6 август 1946 г., отец Евгений Босилков е назначен на 13 август 1946 г. за Администратор на Епархията – в очакване на избора на нов Никополски Епископ. На 26 юли 1947 г. Отец Евгений Босилков е номиран за Епископ на Никополска Епархия от Папа Пий ХІІ. На 7 октомври 1947 г. с небивало тържество се извършва ритуала по въвеждането в епископски сан на отец д-р Евгений Босилков в Катедралния храм “Свети Павел от Кръста” в град Русе.
Първият му поздрав като Епископ към присъстващите е: “Мир вам, мир да цари в душите ви, в семействата ви, в родината ни и в целия свят.”
Най-забележителното поздравление към него е на Кмета на град Русе, който прегръща новия владика, казвайки: “Двама последователи на Христа, единият комунист, а другият владика се прегръщат и целуват – знамения на времената”.
Новият владика, д-р Евгений Босилков е посрещнат с бурни овации и тържества навсякъде в Никополска Епархия, по села и градове. Той е уважаван и почитан като истински пастир, но е взискателен, точен и изряден, особено държи на точността при църковните служби. Монсеньор Евгений Босилков започва своя епископат с ентусиазъм и големи надежди за преуспяване на Никополската Епархия, като пръв Епископ българин.
Още на следващата година 1948 започват обаче да се надигат тъмни облаци над хоризонта за Католическата църква в България. По това време той е в Холандия, Белгия и Италия. На 19 септември 1948 г. е на аудиенция при Светия Отец Папа Пий ХІІ, от когото получава голяма морална и духовна подкрепа. Навсякъде неговите приятели и събратя от Холандия и Италия го съветват да остане и да не се завръща в България, но той отговаря: “Аз съм пастир и трябва да бъда при стадото си”.
Един след друг се издават закони срещу Католическата църква в България. През 1948 г. е приет Закон за закриване на училищата в България, ръководени от религиозни общества. През 1949 г. Се приема Закон за вероизповеданията, с който се забранява да свещенодействат в България свещеници – чужденци, които незабавно трябва да напуснат България. Монсеньор Босилков им връчва послание: “Кажете в Рим, кажете на всички, че ще се съпротивляваме. Ще останем верни. Имам смелост да живея, надявам се да имам, за да понеса и най-лошото, оставайки верен на Христа, на Църквата и на Папата”.
Преследването става все по-тежко и жестоко. Естествено режимът насочва вниманието си върху Монсиньор Евгений. Едно негово отстъпление би било краят на Католическата църква в България. Предложено му е да се отдели от Папата, за да оглави българска национална католическа църква. Той категорично отказва и остава верен на Светия Престол.
През месец септември 1951 г. при едно посещение в семинарията, пред студентите – богослови заявява следното с тревожен глас: “От настаналото положение много съм притеснен и обезпокоен, ако се случи нещо с мен, така че да бъда принуден да се съглася или да се призная за виновен в нещо пред властта, което да е в разрез с моята съвест, да знаете че аз не съм бил в пълно съзнание”. Навежда глава и се просълзява. С тези думи той дава да се разбере, че се готви нещо задкулисно спрямо него от страна на властта.
И наистина опасенията на Монсеньор Евгений Босилков се сбъдват. На 16 юли 1952 г. е задържан и отведен в затвора в София. Обвиненията са, че поддържа кореспонденция с чужбина. В същия ден са арестувани и други свещеници и миряни. На 21 септември 1952 г. българските вестници публикуват на първите си страници официалното обвинение за опит за събаряне на народната власт, срещу арестуваните като шпиони в полза на Ватикана и френското разузнаване.
На 29 септември 1952 г. в Съдебната палата в София започва съдебният процес против Католическата църква в България. На 3 октомври 1952 г. съдебният трибунал, след като приема изфабрикуваните доказателства, произнася присъдата: смърт за Евгений Босилков и конфискация на имуществото му, за шпионаж в полза на Ватикана и на френското разузнаване, за развиване на подривна дейност срещу държавата. След присъдата той заявява на своите близки: “Чувствам, че вече Господ ми е дал благодатта за мъченичество. Готов съм да умра на драго сърце за вярата. Кажете на всички, че не съм предал нито Църквата, нито Папата.”
На 11 ноември 1952 г. д-р Евгений Босилков е разстрелян в 23.30 ч. в Централния Софийски затвор.
След скалъпения процес, измислен от Държавна сигурност и приведените в сила присъди, комунистическият режим затваря семинариите и одържавява жилищата на свещеници и монахини, както и всички имоти на Католическата църква в България.
Така Монсеньор д-р Евгений Босилков, архипастир на Католическа Никополска Епархия, завършва мъченически своя земен живот. Католиците от Никополска Епархия загубват своя любим и достоен пастир. Целта на всичко това е да се обезглави Католическата църква, да се сплашат и обезверят католиците в България. Той обаче остава спомен за силен и твърд човек, умрял за Христа и Църквата. За католиците той е пример за подражание.
На 15 март 1998 г. Монсеньор д-р Евгений Босилков е провъзгласен за Блажен от Папа Йоан Павел ІІ в Базиликата “Свети Петър” в Рим, заради неговата вярност и мъченическа смърт за Христа, вярата и Светия Престол. Обявен е за покровител на Никополската Епархия в България, а църквата “Рождение на Блажена Дева Мария” в град Белене е обявена за светилище на Блажени Евгений Босилков.