Прощална реч на монс. Страхил Каваленов към клира и верните от Никополския диоцез
Bъзлюбени в Христа Господа братя и сестри,
Досточтими свещеници, богопосветени лица,
Скъпи миряни от Никополската епархия,
с дълбоко вълнение, но и с мир в сърцето заставам днес пред вас в един особен момент за нашата епархийска общност. Днешният ден, в който Светият престол обяви назначаването на нов Апостолически администратор за Никополската епархия, е за мен момент на завършване на досегашното ми пастирско служение сред вас.
В този час сърцето ми естествено се обръща към думите на праведния Иов:
„Господ даде, Господ взе; да бъде благословено името Господне“ (Иов 1:21).
Тези думи, изпълнени с доверие в Божия промисъл, днес се превръщат и в моя лична молитва. Защото всичко, което ми бе дадено — дарът на свещеническото призвание, благодатта на епископското служение и възможността да служа на Църквата като пастир на тази възлюбена епархия — беше и остава незаслужен Божи дар. А щом е било дар, то трябва и с смирение да бъде положено в Неговите ръце.
От цялото си сърце благодаря на Бога за петте години благодат и отговорност, които ми беше дадено да изживея като епископ на Никополската епархия — от 19 март 2021 година до днешния ден — както и за предходното време, в което изпълнявах служението на администратор. Това беше време взискателно, но същевременно благословено, белязано от общата ни грижа за Христовата Църква и за духовното благо на поверените ни верни.
Благодаря на Бога за дара на свещеническото и епископското призвание, за благодатта да служа пред Господния олтар, да проповядвам Евангелието, да отслужвам светите тайнства и да водя Божия народ по пътя на вярата, надеждата и любовта.
Изразявам своята дълбока благодарност към Светия престол за оказаното доверие и за постоянната бащинска грижа към нашата епархия. С подобаващо уважение благодаря на Негово Превъзходителство Апостолическия нунций в България, както и на Конференцията на католическите епископи в България за братската подкрепа, доброжелателността и сътрудничеството.
Особени думи на благодарност отправям към възлюбените свещеници на Никополската епархия. Скъпи братя в свещенството, през тези години заедно — като епископ и презвитериум на нашата епархия — извършихме много добро. Заедно поемахме пастирския труд, грижихме се за развитието на тайнствения живот, за формирането на верните, за единството на Църквата и за свидетелството на вярата. Благодаря ви за вярността, отдадеността, сътрудничеството и духа на братско единство.
С благодарност се обръщам и към монахините и богопосветените сестри, като благодаря за тяхната вярна молитва, жертвена служба и ежедневно свидетелство на живот, изцяло отдаден на Христос.
Благодаря също така на всички миряни от Никополската епархия за доброжелателността, добротата на сърцето, молитвата и подкрепата, които усещах всеки ден от моето служение.
Причината за моята оставка е заболяването и свързаната с него невъзможност да продължа активно да изпълнявам епископското служение по начина, който изисква благото на епархията. Вземам това решение с болка, но същевременно с чувство за отговорност и в дух на послушание към Църквата.
Но не ви напускам със сърцето си.
Оставам с вас, макар и в друг вид служение.
От този момент нататък желая още по-смирено да ви обгръщам с молитвата си, принасяйки на Бога моето страдание, моите дни и моето свещеническо сърце за духовното благо на цялата Никополска епархия, за да можем всички заедно да вървим към спасението.
Днес, предавайки отговорността за Никополската епархия в ръцете на новия Апостолически администратор, Негово Превъзходителство монсеньор Румен от Софийско-Пловдивската епархия, му пожелавам изобилие от Божии благодати, светлината на Светия Дух и непрестанната закрила на Царицата на апостолите.
Нека Блажени Евгений Босилков, пастир и мъченик на нашата земя, изпросва пред Божия престол всички необходими благодати за цялата Никополска епархия, за нейните свещеници, богопосветени лица и верни.
Накрая желая да изрека думи, идващи от дълбините на сърцето ми:
За всичко благодаря.
За всичко моля прошка.
И смирено ви моля за молитва за мен.
Нека Господ, Който започна в нас доброто дело, Сам го доведе до завършек до деня на Иисус Христос.
В Христа Господа,
† Mons. Strahil Kavalenov