СЕДМИЦА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО

Текстове за

СЕДМИЦАТА ЗА МОЛИТВА
ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО

и за цялата

2026 година

«Едно тяло и един Дух сте, както сте и призовани към една надежда.»

(Ефесяни  4,4)

Подготвени и публикувани съвместно от Дикастерия  за насърчение на християнското единство и Комисията  за Вяра и Конституция при Световния Съвет на Църквите.

ВАЖНО

Това е международната версия на текстовете   за Седмицата за Молитва за християнско единство през 2026 година.За да се снабдите със специално адаптираната версия към вашата местна ситуация,

Моля свържете се с Епископската Конференция на Вашата страна или със Синода на Вашата Църква

Traduit 2025 – Dioecesis Nicopolitana Bulgarie

De  la version française du Document  par Mme Yordanka Gyokova

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

Към всички, които организират Седмицата за молитва за християнско единство…………………………………..……………………………………………………………….. 4

Подготовка на материали за Седмицата за молитва за християнско единство   за  2026 година ……………………………………………………….  6

Арменска Апостолска Църква: теологична перспектива ………………        ….8

Библейски текст за 2026 година ………………………………………………………………..7

Въведение в темата за  2026  година ………………………………………………………….8

Екуменично Служение…  ………………………………………………………………………. .11

Въведение……………………………………………………………………11

Ход на Служението ……………………………………………………….13

Размишления и молитви за «Осемте дни»………………………………………………. 23

Анекс : Екуменична ситуация в Армения през последните тридесет години ……………………………………………………………………………………………….31

Седмица за молитва за християнско единство – Теми 1968-2026…………..33

Няколко значими дати в историята на Седмицата за молитва

за християнско единство  ………………………………………………………………………..37

 

Библейски цитати

Библейските цитати във френската версия  публикувани в тези страници   са взети от Новия  Екуменичен Превод на Библията  (ЕПБ),    © Bibli’O – Френско Библейско общество  и  Издателство Cerf, 2010. Всички права са запазени.

Превод на френски език

Дикастерият за насърчаване на християнското единство в сътрудничество с Националната Служба за християнско единство на Епископската Конференция  на Франция

 

КЪМ ВСИЧКИ, КОИТО ОРГАНИЗИРАТ СЕДМИЦАТА ЗА МОЛИТВА  ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО 

 

Търсете единството през цялата година

В Северното полукълбо, Седмицата за молитва  за християнско единство се чества от 18 до 25 януари. Тези дати бяха предложени през 1908г. от Пол Уотсън (Paul Wattson) така че да покрият периода между празника на Свети Петър и този на Свети Павел. Този избор има символично значение. В Южното полукълбо, където месец януари е период за лятна ваканция  се предпочита да се приеме друга дата, например някъде около Петдесятница  (това беше предложено от движението Вяра и Конституция през 1926г.), която представлява също така една символична дата за единството на Църквата.

Разчитайки на Вашата  съобразителност и находчивост, ние Ви насърчаваме да приемете тези текстове като покана да намерите и други поводи през годината, за да изразите степента на общението, което Църквите вече са достигнали и да се молите заедно, та да достигнете пълното единение, така желано от Христос.

 

Адаптирайте текстовете

Тези текстове са предложени и естествено при всеки удобен момент те могат да бъдат адаптирани към съответните реалности на различни места в различни страни. Разбира се извършвайки това, вие трябва да се съобразявате с литургичните практики и местните традиции, както и със социално-културния  контекст на средата.  Една такава адаптация би трябвало естествено да бъде плод на екуменично сътрудничество. В много страни екуменичните структури  са вече изградени на място и позволяват този вид сътрудничество. Ние се надяваме, че възможността да се адаптира Седмицата за Молитва към местната реалност може да окуражи изграждането именно на такива структури и там, където те все още не съществуват.

 

Използвайте текстовете за Седмицата за Молитва за  християнско единство

• За Църквите и за Християнските Общности, които служат заедно Седмицата за Молитва за християнско единство по време на една церемония, тази книжка предлага един модел за Екуменично Служение на Словото Божие.
• Църквите и Християнските Общности могат също да си послужат за техните Служения с молитви или с други текстове за Екуменичното Служение на Словото Божие, с текстовете предложени за Осемте Дни, както и да изберат от молитвите в приложението на тази книжка.
• Църквите и Християнските Общности, които честват Седмицата за молитва за християнско единство всеки ден от седмицата, могат да намират идеи в предложените текстове за Осемте Дни.
• Хората, желаещи да предприемат библейски обучения върху темата за 2026 година, могат естествено да се основават върху текстовете и библейските размишления предложени за Осемте Дни. Коментарите за всеки ден могат да приключат с една молитва за застъпничество.
• За хората, които желаят да се молят насаме, текстовете съдържащи се в тази книжка могат да подхранят техните молитви и да им припомнят също, че те са в общение с всички хора, които се молят по света за едно по-голямо видимо единство на Църквата на Христос.

 

ПОДГОТОВКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ЗА СЕДМИЦА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО ЗА  2026 ГОДИНА

Международният екип, назначен съвместно от Дикастерия за насърчаване на християнското единство (DPUC) и Комисията за Вяра и Конституция на Световния Съвет на Църквите  (COE) за преглеждане и финализиране на материалите за Седмицата за Молитва за християнско единство за 2026 година, се срещна в Светото Седалище на Ечмиадзин в Армения, от 13 до 18 октомври  2024 година.

 

Редакцията на материалите беше поверена чрез Дикастерия за насърчаване на християнското единство и Комисията за Вяра и Конституция на Световния Съвет на Църквите на Отдела за междурелигиозни отношения на Арменската Апостолска Църква.  Този Отдел координира екуменичната група от арменски християни, които подготвиха първоначалната версия на текстовете.  По време на срещата в Ечмиадзин, представителите на тази група си сътрудничеха с международния екип за финализиране на текстовете. Срещата беше съпредседателствана от Пастор Майк Робъртс (Mikie Roberts), от екуменичния Съвет на Църквите в Женева и от Преподобния Отец Мартин Браун  (Rév. Père Martin Browne), OSB, от Дикастерия за насърчаване на християнското единство в Рим. На 17  октомври  2024 година, всички участници бяха приети на аудиенция от Негово Светейшество  Гарегин (Karékine) II, Върховен Патриарх и Католикос на всички арменци.

 

ЧЛЕНОВЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ГРУПА

Rév. P. Martin Browne, OSB  – Дикастерия за насърчаване на християнското единство (Рим)

Sr Leticia Candelario Lopez, FMVD  – Мисионерско Братство  Verbum Dei (Сингапур)

Rév. P. Miguel Desjardins, CCN  – Епископска конференция на Франция (Париж)

Rév. P. James Puglisi, SA  – Францискански Братя на Изкуплението (Греймур, Ню Йорк)

Rév. Dr Brigitte Rabarijaona  – Универсален Библейски Алианс (Найроби)

Rév. Dr Mikie Roberts  – Световен Съвет на Църквите (Женева)

Pasteur Dr Jochen Wagner – Асоциация на Християнските Църкви в Германия (Франкфурт)

 

ЧЛЕНОВЕ НА РАБОТНАТА ГРУПА ОТ  АРМЕНИЯ

S.E. l’Évêque Vahan Hovhanessian   –   Център за формация Гарегин Iви (Ечмиадзин)

S.E. l’Évêque Daniel Findikyan              –   Геворкянска Богословска Семинария (Ечмиадзин)

Archimandrite supérieur Shahe Ananyan – Геворкянска Богословска Семенария (Ечмиадзин)

Archimandrite Garegin Hambardzumyan – Отдел за междурелигиозни отношения (Ечмиадзин)

Archimandrite Andreas Yezekyan    –   Геворкянска Богословска Семенария  (Ечмиадзин)

Rév. P. Husik Smbatyan                         – Геворкянска Богословска Семенария (Ечмиадзин)

Diacre Edvard Keshishyan               – Отдел за междурелигиозни отношения (Ечмиадзин)

1. Komitas Daveyan  – Ординариат на Католическата Църква в Армения

Prof. Dr. Diana Tsaghikyan                         Еревански Държавен Университет

Pasteur Avetik Khachatryan                        Арменска Евангелска Църква (Ереван)

 

АРМЕНСКА АПОСТОЛСКА ЦЪРКВА:

ТЕОЛОГИЧНА ПЕРСПЕКТИВА

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 

Арменската апостолска Църква, призната за една от най-старите християнски общности в света, играе основна роля във формацията на духовната и историческа идентичност на арменския народ в продължение на близо две хилядолетия. Основана в началото на IV-ти век, с корени датиращи от апостолския период, тази почтена институция надхвърля религиозната организация; тя въплъщава националната устойчивост, културното наследство и духовната сила.  Отвъд ролята си на духовен водач, Църквата е съхранила арменските традиции, език и ценности, особено по време на трудности и чуждо господство.  Днес изправена пред предизвикателства,  като конфликта в Нагорни Карабах и разселването на населението на Арцах, Църквата продължава да бъде източник на сила и утеха за хората. Днес тя служи като фар на вярата, единството и приемствеността за арменците по целия свят, предлагайки перспективи, които отекват в лоното на световната християнска общност.

 

ИСТОРИЧЕСКИ ОСНОВИ

Произходът на Арменската Апостолска Църква е дълбоко вкоренен в ученията на апостолите Тадей и Вартоломей, които са евангелизирали Армения още през  I-ви  век след Христос. Въпреки това, именно при Свети Григорий Просветител, първият Католикос официален Патриарх на Армения, християнството започва да процъфтява.  През 301 година след Исус Христос, Армения става първата нация, приела християнството като своя държавна религия, при цар Тиридат  III, събитие, което утвърждава Армения, като пионер на вярата, много години преди Римската империя да приеме християнството.

 

Светото седалище Ечмиадзин, разположено близо до Ереван, е духовният и административен център на Арменската Апостолска Църква. Религиозната традиция разказва, че Свети Григорий е имал божествено видение за Христос, слизащ от Небето и удрящ земята със златен чук, обозначавайки мястото, където е трябвало да бъде построена първата арменска катедрала.  Това видение довело до изграждането на катедралата в Ечмиадзин, една от най-старите църкви в света, която символизира трайната връзка между Арменската Църква и нейните вярващи. През вековете Светото седалище на Ечмиадзин е останало център на духовност и църковна власт, напътствайкии вярващите и съхранявайки християнското наследство на Армения.

 

УНИКАЛНА ТРАДИЦИЯ И УНИКАЛНА КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ

Арменската Апостолска Църква принадлежи към източноправославната традиция, характеризираща се с различни богословски и литургични практики. Нейните ритуали формирани, както от древни  християнски обичаи, така и от арменски културни влияния, отразяват дълбоко благоволение и голяма духовна дълбочина.  Божествената Литургия, както и Тайнствата на Църквата, отслужвани на древен арменски език, включват вековни песнопения, изпозването на тамян и богато украсени одежди, създавайки така атмосфера, която поддържа връзката между вярващите и ранната  Църква.

 

Арменската Апостолска Църква, в съответствие с ученията на първите три Вселенски Събора, признава апостолската доктрина за Пресвета Троица и божествената и човешка пълнота на Христос, като по този начин се приобщава към по-широкото източноправославно общение. Църквата изповядва, че Христос е страдал, бил е разпнат, възкръснал е на третия ден и се е възнесъл на Небето, и тя очаква Неговото пришествие в слава, за да съди живите и мъртвите. Това христологично разбиране оформя в дълбочина теологичния дискурс на Църквата и има влияние над екуменичните отношения през цялата история. Чрез Тайнството Кръщение, арменците се прераждат в Христос и вземат участие в божествения живот с Тайнството Свето Причастие и отслужването на Евхаристията.  Църквата изповядва Светия Дух, Който е вдъхновил пророците и Апостолите, и продължава да вдъхновява верните и да ръководи една, свята католическа и апостолска Църква. Църквата извършва едно Кръщение, провъзгласява възкресението на мъртвите, Страшния съд и поднася обещанието за вечен живот в Царството на Небесата.

 

Отвъд духовната си мисия, Църквата е оказала решаващо влияние върху развитието на арменската култура. Всъщност тя е изиграла ключова роля в създаването на арменската азбука и в разцвета на арменската литература и изкуство, особенно в монументалния проект за превод на Библията на арменски език. През периодите на чуждо господство, особено под Арабската, Монголската, Персийската и Османската империи, Църквата е служила като пазител на арменските език, литература и изкуство.  Манастирите стават центрове за образование и култура, съхранявайки ръкописи и насърчавайки религиозното изкуство, което въплъщава християнска арменска идентичност.  Дори под атеистичния съветски режим, Църквата е поддържала дискретно, но устойчиво присъствие, обслужвайки духовните и културни потребности на арменския народ. 

 

РОЛЯТА НА ЦЪРКВАТА В АРМЕНСКИЯ ЖИВОТ

През цялата бурна история на Армения, Арменската Апостолска Църква е играла жизненоважна роля за оцеляването и устойчивостта на своя народ. Тя е осигурила приемственост и стабилност по време на преследванията, принудителната миграция и геноцида над арменския народ. Църквата става убежище за хората, които страдаха през 1915 година, като им предложи своята утеха, запазвайки надеждата за по-добро бъдеще. Църквата всяка година възпоменава това трагично събитие, почитайки паметта на мъчениците, като се застъпва  за признателност и справедливост.

В съвременна Армения, Църквата продължава да оказва значително влияние върху живота на нацията.  След разпадането на Съветския Съюз през 1991 година, Армения позна религиозно възраждане и Арменската Апостолска Църква възвръща централната си роля в обществото.  Днес Църквата е активно ангажирана в социални, образователни и благотворителни инициативи, борейки се с бедността и насърчавайки здравеопазването и образованието.  Тя също така подкрепя арменските общности в диаспората, насърчавайки единството и гарантирайки, че арменските традиции и вяра остават живи сред арменците по целия свят.

 

ЕКУМЕНИЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И АНГАЖИРАНОСТ НА СВЕТОВНО НИВО

Арменската Апостолска Църква има богата екуменична традиция и се стреми да изгражда мостове с други християнски общности. През последните десетилетия тя води диалог с различни деноминации, включително Католическата, Православната и Протестантските Църкви, търсейки общ език като същевременно запазва уникалното си наследство. Участието на Църквата в Световния Съвет на Църквите и отношенията й с Ватикана и с други църковни организации илюстрират нейния ангажимент към християнското единство и взаимното разбирателство.

Ангажиментът на Арменската Апостолска Църква за диалог се простира отвъд християнството и включва диалог с други религии, такава например, като исляма. Тези диалози са насърчили мира и разбирателството, особено в регион, белязан от религиозно многообразие и исторически напрежения.  В този дух Арменската Църква допринася за международния дебат за религиозната толерантност, опазването на околната среда и социалната справедливост, в съответствие с ангажимента си към ценностите на любовта, състраданието и уважението в един сложен свят.

 

БИБЛЕЙСКИ  ТЕКСТ  ЗА 2026 ГОДИНА

Ефесяни  4, 1-13

И тъй, аз, окован за Господа, моля ви да постъпвате досттойно за званието, за което сте призовани, с пълно смирение, кротост и търпение, като се отнасяте един към друг с обич и се стараете да запазвате единството на духа чрез мира, който ви свързва.

Едно тяло и един Дух сте, както сте и призовани към една надежда, към която ви призова Бог. Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички  и чрез всички, и във всички нас.

А на всеки един от нас е дадена благодатта по мярката на Христовия  дар. Затова е казано:

Като се издигна на височината, плени плен и даде дарове на хората.

А „издигна се” какво означава, ако не това, че е слязъл преди това в самите дълбини на земята? Слезлият е Същият, Който се и издигна над всички небеса, за да изпълни всичко.  И той постави едни за апостоли, втори за пророци, трети за благовестници, други за пастири и учители, за подготовка на вярващите в делото на служението за изграждане на Хритовото Тяло, докато всички достигнем единството на вярата и на познаването на Сина Божи, до състоянието на съвършен човек, до пълната зрялост на Христовото съвършенство.

 

Библията – Екуменичен превод  – ЕПБ 

  

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ ТЕМАТА ЗА  2026 ГОДИНА

««Едно тяло и един Дух сте, както сте и призовани към една надежда»

(Ефесяните  4,4)

 

Тази година молитвите и размишленията за Седмицата за молитва за християнско единство бяха подготвени от верните на Арменската Апостолска Църква,  заедно с техните братя и сестри от Католическата Църква и Арменските Евангелски Църкви. Тези текстове бяха разработени, изготвени и представени за обсъждане по време на срещата проведена в историческото, духовно и административно седалище на Арменската Апостолска Църква, Свети Ечмиадзин в Армения, по време на дните, вдъхновени от благословията на Мюрон (Светото Миро) и посвещаването отново на Катедралата –Майка на 28 и 29 септември 2024 година, след  продължителни всеобхватни ремонти, обхващащи цели десет години. Това възпоменание предложено на арменския народ и на членовете на работната група бе уникална възможност да размишляват върху християнската вяра, която ние споделяме, вярата която остава жива и плодотворна и днес в нашите Църкви и която ние служим.  Тези материали се основават върху вековни и традиционни молитви и умоления, използвани от арменския народ, както и върху химни съставени в древни манастири и църкви на Армения, някои от които датират още от IV-ти век. Седмицата за молитва за християнско единство за 2026 година ни кани да черпим от това общо християнско наследство и да задълбочим нашето общение в Христос, Който свързва християните по целия свят.

 

Единството е божествена мисия, която е повече от един обикновен идеал, то е в основата на нашата християнска идентичност. Единството представлява същността на призванието на Църквата, призив да отразяваме хармоничното единство на живота си в Христос, сред нашето многообразие.  Това единство в Бога е центъра на нашата мисия и се подхранва от дълбоката любов на Исус Христос, която ни изправя пред една единствена цел. Както го заявява Апостол Павел в Посланието си до Ефесяните, «Има едно тяло и един Дух, както бяхте призовани и към една надежда»  (4,4).  Този библейски стих, избран за тази година, обобщава богословската дълбочина на християнското единство.

В Светото Писание, призивът на Бога към единство отеква от древни времена. В Стария Завет, Аврам кани Лот да зачита волята на Бога, за да царуват мир и хармония между вярващите: «Да няма раздор между мен и теб, моите пастири и твоите пастири: ние сме братя» (Битие 13,8). Призивът на Аврам за хармония и взаимно уважение, въпреки вероятната раздяла между двамата мъже, подчертава значението да се живее в мир. Това божествено наставление продължава в Левит 19,18, където Бог заповядва: «Не отмъщавай, нито таи злоба против народа си, но ще обичаш ближния си, както себе си: Аз съм  Господ». Тези заповеди ни напомнят, че прошката и любовта са от съществено значение за поддържането на единството между вярващите.

Псалмите възхваляват красотата на единството в лоното на Божия народ: « О, колко е хубавои колко приятно е братя да живеят заедно! » (Пс 132,1).  Тази образност подчертава значението на единството в Божието намерение за Неговия народ. Колкото до притчите, от друга страна, те предупреждават за раздори между членовете на Божия Народ, напомняйки ни,  че Бог презира онези, които сеят раздори между братя и сестри  (виж Притчи 6,19), и ни учат, че търпението и прошката са от съществено значение за поддържането на хармонията (виж Притчи 19,11).

В Новия Завет, Исус Христос издига концепцията за единство до духовно измерение, отразявайки дълбоката връзка между Него и Отца. Единството сред Неговите ученици не е просто липса на конфликт, а дълбока духовна връзка, въплъщаваща единството на Пресвета Троица. Молитвата на Исус в Евангелието на Йоан 17,21 призовава вярващите да бъдат както Той и Отца са едно, като по този начин показват, че нашето единство е основано на връзката ни с Христос и на споделената ни мисия да провъзгласяваме Благата вест.  Основополагащата Заповед, която Исус ни дава – да се обичаме един друг, както Той ни е възлюбил (виж Йоан 13,34-35) –  подсилва факта, че тази любов е самата същност на нашето единство. Тази жертвена и безкористна любов е същевременно връзката, която обединява нашата общност и основното свидетелство за нашия живот като ученици.  Молитвата на Исус нашето единство да свидетелства пред света  (виж Йоан 17,23) е свидетелство  за Неговата божествена мисия, която времето не може да заличи.

В своите учения Апостолите повдигат тази тема.  Посланията на Павел подчертават важността на единството в лоното на Църквата, като ни насърчаават да  бъдем достойни за нашето призвание със смирение, кротост, търпение и любов (виж  Еф  4,1-3).  В Посланието до Римляните    12,6,  виждането на Павел за единство изразява разнообразието от дарове, които формират Тялото Христово. Неговият призив да живеем заедно в хармония    във Второто  Послание до Коринтяните   13,11, както и в Посланието до Филипяните   2,1-2  насърчава вярващите да бъдат обединени в своята отдаденост към Христос, с мисъл и един дух, като по този начин засилват божествената заповед за единство, като същевременно призвнават тяхното разнообразие.

В Посланието до Ефесяните 4,4 се обобщава учението на Павел за единството, като отново подчертава, че Христовите ученици представляват «едно тяло и един Дух», обединени в една надежда. Тази метафора означава, че Църквата е единна  цялост, която преодолява бариерите на географията, националността, етническата принадлежност и традицията. Павел използва метафората, според която Църквата е Тялото Христово, за да опише единството Му в многообразието на Неговите части.  Той пише до Коринтяните:  «Тялото е едно, но има чного части;  но всички части на Тялото, макар и да са много на брой, формират само едно Тяло: същото е и при Христос» (1 Кор 12,12). В Посланието си до  Колосяните, Павел развива мисълта си за ролята на Христос, като Глава на единното Тяло съставено от различни части, заявявайки: «Той е Главата на Тялото, което е Църквата»  (Кол  1,18).  Така Църквата макар  и съставена от много части, функционира като едно съгласувано цяло. Всяка част си има своята уникална роля и допринася за живота и мисията на Църквата, като цяло. Осъзнаването, че сме част от едно универсално Тяло в Христос, насърчава сътрудничеството на всички в провъзгласяването на Неговото Евангелие и в служба на човечеството, прехвърляйки вниманието, което отделяме на вътрешните разделения, върху нашата обща мисия. Обратното, ако ограничим Великата Мисия на Господ  – да отидем по света и да направим от всички народи Негови ученици (виж  Мт  28,9)  –  само до една общност определена от етнически, географски или социално-икономически характеристики, това би лишило тази общност от една от фундаменталните основи на Църквата, установени от Господ- единството на Неговите ученици по целия свят.

Концепцията за «едно Тяло» в Ефесяните 4,4 също отразява природата на Църквата.  Християнството надхвърля културните и национални граници, обединявайки  вярващите по целия свят с вяра и надежда. Това братство, както е предвидено   в Откровенията  7,9,  където са представени всички култури, племена, народи и езици, осигурява  сила и подкрепа на вярващите, утвърждавайки тяхната връзка в Тялото Христово.

Подчертавайки важността на християнското единство, Павел добавя и «един Дух», визирайки Светия Дух, Който помага на тази общност и дава сила и средства на Църквата да изпълнява своята мисия. Светият Дух е извор на духовен живот и ръководи вярващите, като гарантира, че различните членове на Църквата са обединени във вярата и мисията.  Духът облагодетелства раждането на една дълбока духовна връзка между вярващите, преодолявайки различията и създавайки връзка, която отразява единството на Света Троица. Тази обща духовна връзка е основата на помирението, тя направлява всички вярващи и им дава сила да свидетелстват и изпълняват плодотворна служба.   Тази генерална насока помага  да се приведат в съответствие разнообразните изрази на вяра с  основната мисия на Църквата.

Апостолът задълбочава учението си върху единството на Църквата в Ефесяните 4,4  когато заявява, че всички християни са призовани към «една надежда»  за спасение и вечен живот.  Тази  «само една надежда» означава, че всички вярващи се стремят към една и съща цел – вечен живот в Христос.  Това е крайната цел и мотивация на християнския живот, предоставяйки  обща визия и цел за всички вярващи, обединявайки ги в тяхното духовно пътуване и в техния ежедневен живот.  Тази обща визия запълва разделенията между вероизповеданията и културите, и насърчава християните да действат заедно по всякакъв възможен начин. Да направим от «споделената надежда» цел за нашето призвание, като християни определя нашата принадлежност към Църквата по отношение на братството чрез света, в надеждата за спасение и за вечен живот.

В свят, където традициите и изразяването на християнската вяра са многообразни и често пъти повод за разделение,  Посланието до Ефесяните 4,4  ни напомня, че всички вярващи са част от  «едно Тяло» Христово.  Това единство не е въпрос на еднообразие, а на споделена ангажираност по отношение на фундаменталните истини на християнската вяра.  То е мощно свидетелство за преобразяващага сила на Светия Дух, когато християните от различен произход се обединяват с автентичност и искреност около обща визия и цел.

Чрез своите практики и учения, Арменската Апостолска Църква ни предлага дълбоко размишление върху същността на единството във универсалното Тяло Христово, не само като концепция, но и като жива реалност.  Чрез рецитирането на Символа на вярата, вярващите изразяват вярата си в « една свята, католическа и апостолска Църква», и така изповядват как това единство е центърът на техния духовен живот.  Този ангажимент към единството намира най-пълния си израз в Евхаристийните Служения на Църквата, където общността не се  моли само за християните по целия свят и техните духовни водачи, но и за единството на самата Църква.  Всяка неделя по време на Литургията вярващите се прегръщат и пеят «Църквата стана едно», осезаемо проявление на общата им вяра и на общата цел. Богата  история на Арменската Църква и на нейните водачи, която за съжаление е белязана от мъченичество, говори много за техните непоколебими усилия и устойчивост да отстояват християнската вяра в Армения и околния  регион. Единството в лоното на Църквата би трябвало да надхвърля всяко доктринално твърдение;  касае се за изживян опит, който задълбочава духовната идентичност и укрепва общото свидетелство. Избирайки да живее това единство, Арменската Апостолска Църква не само почита своите свещени традиции, но и допринася значително за по-голямото единство на универсалната Църква на Христос.  Това размишление ни приканва да разпознаем и да ценим преобразяващата сила на единството, както в нашите собствени общности от вярващи, така и в Църквата като цяло.

Духовната зрялост включва да приемем и нашите различия, докато се стремим към единство със същата енергия, която проявяваме когато става въпрос за доктринална точност. Нашата сила се крие в способността да отразяваме Христос чрез нашето единство, свидетелствайки за Неговата любов и благодат в света.  Като откликваме на този божествен призив, ние изпълняваме своята мисия и почитаме Христос, като разширяваме Неговото Царство на земята.

Нека прегърнем този божествен призив за единство не като абстрактен идеал, а като жизненоважен израз на нашата вяра. В свят, където Тялото Христово е наранено от разделения в лоното на самите традиции и вероизповедания, както и между тях, призивът на Апостола към единство говори на всеки от нас, не само като отделни църковни общности, но и като индивиди в рамките на нашите общности. Живеейки в единство, ние не само сведетелстваме за любовта и силата на нашия Господ Исус Христос, но и въплъщаваме същността на Неговите учения. Като се подкрепяме взаимно едни други, служейки многообразието на нашите дарове и таланти, нека да отразяваме Сърцето Христово и да носим прогреса на Неговото дело по  земята.

ЕКУМЕНИЧНО  СЛУЖЕНИЕ

Светлина от светлината за светлината

ВЪВЕДЕНИЕ

Това е чест за Арменската Апостолска Православна Църква да бъде откроена по време на тазгодишната Седмица за Молитва за християнското единство. Радваме се да представим на нашите християнски братя и сестри по целия свят един модел за Екуменично Служение, вдъхновявайки се от дълбоките аспекти на древното християнско свидетелство на нашата Църква за Господ Исус Христос.

Мотото на Служението, «Светлина от светлината за светлината», се вдъхновява от атрибута на Христос възприет от Никейско-Константинополския Символ на вярата, като монументален пробен камък за всички християни. Миналата година ние отбелязахме 1700 – години от Никейския Събор.  Христос е «Светлина от Светлината». Но Този, Който получи Миропомазание, беше изпратен в този свят с мисията да освети този неспокоен свят с Божията светлина и да ни води към общение на любовта едни с други и с Бога. Ето защо можем да говорим за  «Светлина от светлината за светлината».

Това Служение е адаптиране на «Службата при изгрев слънце – утринната», една от ежедневните молитви на арменската Църква, съставена от великия Католикос (Catholicos) (т.е. Патриарх/Глава ва Църквата), теолог, химнограф, литургичен реформатор, екуменист и пастор, Свети Нерсес   (saint Nersès) «Милостивият-  le Gracieux » от Гла (Gla) (†1173). Важно е, че Свети Нерсес е съставил тази Служба, която няма еквивалент в друга Църква, със специфична екуменична цел:  да върне  към Христос една секта от езически поклонници на слънцето, разпространяващи се в Армения по него време. Изображението на Христос, Светлината прониква в молитвите, песните и библейските четива на Службата и със сигурност би събудило интереса на поклонниците на слънцето.   Свети Нерсес е търсил заблудените овце не за да ги върне на сила или чрез сплашване, или пък чрез някакво уговаряне, а като ги представя по нов и любящ начин, по най-добрия начин за християнското свидетелство  на  неговата Църква.  Надяваме се, че това може да послужи като модел за всички нас, които се стремим да постигнем християнското общение, което Бог е пожелал.

Заслужава да се отбележи също, че Армения е първата нация, която обявява християнството за своя официална религия, благодарение на усилията на Свети Григорий, който обръща езическият цар Тирдат към вярата през 301 година от нашата ера. Свети Григорий  е известен като «Просветител», защото донася Светлината Христова на арменския народ, чрез Кръщението на Светия Дух в името на Светата Троица.

Вярващите от Арменската Църква изразяват своята благодарност за молитвите на всички Църкви през тази година. Нека Светият Дух отвори широко сърцата ни, за да възприемем по-ярко сияещата светлина на любовта на Всемогъщия Бог към Неговите деца, болезненият срам от нашето разделение и пламенната необходимост да засияем отново със светлината на християнското помирение, докато непрестанно благодарим на Бога за безкрайното състрадание и милосърдие на  «Светлината от Светлина».

Текстовете поверени на Служащия (C) могат да да бъдат споделени между различни присъстващи лица, служители или представители на различни вероизповедания. Подобно текстовете поверени на четеца (Ч), които могат да бъдат разпределени между няколко души. Когато определени пасажи от Богослужението изискват двама четци, това се обозначава чрез  Ч1 и  Ч2.

След молитвата, която следва проповедта/омилията, двете страни на събраното множество рецитират или пеят стихове от Псалм 97, докато всички произнасят отговора заедно. Докато Псалмът се рецитира/пее се раздават свещи на събраното множество. Те се запалват по време на песента, която следва и след това всички рецитират Никейския символ на вярата.

Въпреки че местните общества могат да избират песни, по-подходящи и познати за техния регион, би било по-препоръчително, където е възможно, да се пеят текстовете на арменските химни, включени в предложената схема за честване.  Химнът на светлината ( От Изток до Запад), химнът докато свещите са запалени (Вечен и Несътворен Бог) и този посочен преди молитвата Отче Наш (Христос, Справедливият и Милостив Път)  всички могат да се пеят с предоставената простичка мелодия. Песента, докато свещите постепенно се палят, съдържа и кратък припев преди всеки стих  – само  една дума, Lois, което означава  «светлина» на арменски. Мелодията е включена в схемата на Служението и верните са насърчавани да я използват в този случай.

 

ХОД НА СЛУЖЕНИЕТО

Светлина от светлината за светлината

C    Служащ

Ч    Четец

Н  Народ

Х   Хор или  певец

 

Отче Наш

 

C   Благословен да бъде Господ Исус Христос. Амин.

 

T         Отче Наш, Който си на небесата,

да се свети Твоето Име,

да дойде Твоето Царство,

да бъде Твоята воля и на земята, както на Небето.

Дай ни днес насъщния ни хляб

И ни прости дълговете,

Както и ние прощаваме на нашите длъжници.

И не ни въвеждай в изкушение,

но ни избави от Злото.

 

C   Защото Твое е Царството, и силата и славата во веки веков.

 

Н   Амин.

 

Въведение

 

Ч1       Благословено да бъде името Господне довека, защото името Му е преди слънцето.

 

Ч2       Той ще благослови всички народи на земята и всички поколения ще Му пеят  възхвала.

 

Ч1       Благословен да бъде Господ, Бога на Израил, Който е  извършил толкова много чудеса, Святото име на Неговата слава да бъде благословено до века. Целият свят ще бъде изпълнен със славата Му.

 

Н        Амин ! Амин !

 

Ч2       Слава на Отца и Сина и Светия Дух.

 

Ч1       Сега и завинаги вовеки веков.

 

Н        Aмин.

 

Ч2       И пак с мир да се помолим на Господа.

Чуй молитвите ни, възвърни ни към живот и помилуй ни.

 

C         Да благословим и отдадем слава на Отца и Сина и Светия Дух.

Сега и винаги, вовеки веков.

 

A         Амин.

 

Химн на светлината

Докато се пее Химнът на светлината, пред Църквата се пали голяма свещ.  

 

From the East and to the West,               От Изток и Запад,

Zion’s blessed heirs,                                 благословени наследници на Сион

Always praise unceasingly                      Винаги хвалете непрестанно

Him who dawns the Light.                      Този, който изгрява в Светлината

 

Churches of the righteous ones,             Църкви на праведните,

All who honour him,                                Всички, които го почитат,

Glorify the One who gave                       Прославяйте Този, който даде

Meaning to the light.                                Смисъл на светлината.

 

Свети Нерсес  «Милостивият»

Литания

Ч                    От зори на Изток до залез слънце на Запад и в целия християнски свят, навсякъде където жените и мъжете призовават името Господне със святост в своите молитви и в своите молби за застъпничество, нека Господ се смили над нас. Нека умоляваме Бога да ни избави от греха и изкушенията на света. Нека Господ приеме желанията и умоленията на нашите сърца и заедно с всичките Светии да ни отсъди достойни за вярата в Него и в Неговите заповеди.  Всемогъщи Господи, Боже наш, съживи ни и се смили над нас.

 

Н                    Дарувай ни живот, Господи.

Ч                     (ако Служението се провежда сутринта)

Нека Господ да даде да се роди тази зора обляна от светлината и да води денят в мир, нека умоляваме с вяра Господа.

или пък

Ч                    (ако Служението се провежда вечерта)

Нека Господ да даде да се роди вечерта и нощта в мир, с вяра да умоляваме Господа.

 

Н        Дарувай ни, Господи.

 

Ч         Нека се помолим на Господа, ангелът на мира да бъде наш закрилник .

 

Н                    Дарувай ни, Господи.

 

Ч                    Нека се помолим на Господа, да прости прегрешенията ни.

 

Н                    Дарувай ни, Господи.

 

Ч                    Да помолим Господа, за да ни подкрепя великият и могъщ Свети Кръст.

 

Н                    Дарувай ни, Господи.

 

Ч                    Нека отново заедно се помолим на Господа за нашата истинска и свята вяра.

 

Н                    Помилуй, Господи.

 

Ч                    Нека се уповаваме на Господа, Всемогъщия Бог и едни на други.

 

Н                    В Тебе се уповаваме, Господи.

 

Ч                    В голямата Си милост, Господи, смили се над нас. Нека заедно се молим в един глас:

 

Н                    Господи, помилуй. Господи, помилуй. Господи, помилуй.

 

Молитва и размяна на жеста на мира

 

Служащият може да се обърне на Изток за следната молитва, която се казва с протегнати ръце:

 

Ч                    От зори на Изток до залез слънце на Запад, благословен бъди Ти, Господи, защото Ти си Цар и цялата вселена възхвалява Твоето Име. Нека нашата песен звучи сладко в Твоите уши. Нека добротата се роди от Твоята справедливост и се издигне над нашата крехкост и нека се прослави Твоето пресвято Име. Направи ни достойни да пазим Твоите заповеди и да пеем възхвала и слава на Отца, и Сина и Светия Дух, сега и завинаги, и во веки  веков.

 

Н                    Амин.

Служащият се обръща към събраното множество и може да направи знака на Кръста, казвайки:

 

Ч                    Мирът да бъде с вас.

 

Н                    И с твоят дух.

 

Участниците могат да си разменят присъщия жест на мира.

 

Ч                    Нека се поклоним пред Бога.

 

Участниците се покланят пред Бога, казвайки :

 

Н                    Пред Тебе, Господи.

 

Служащият може да се обърне и да се помоли отново на Изток, казвайки:

 

C                     Неизменни Боже, Вечни Боже, Ти се яви като светлина в този свят и освети пътищата ни от тъмнината на греха ни.  Необятни Боже, Ти дойде в нашето ограничено съществуване, изобилно изливайки даровете на Светия Дух върху Твоите създания. Всевишни Боже, ние Те хвалим, сега и завинаги, с Отца и Пресветия Дух, сега и завинаги, во веки веков.

Н  Амин.

 

Четива  от  Писанията

 

Ч1               Четиво от Книгата на Исая  (58,6-11)

Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол-облечи го, и от еднокръвния си не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той  ще каже: «ето Ме!» кога отстраниш изсред  себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително, и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца  – тогава твоята светлина  ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне; и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.

 

Ч2       Четиво от Посланието на Апостол Павел към Ефесяните  (4,1-13)

И тъй, аз, окован за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призовани, с пълно смирение, крокост и търпение, като се отнасяте един към друг с обич и се стараете да запазвте единството на духа чрез мира, който ви свързва. Едно тяло и един Дух сте, както сте призовани към една надежда, към която ви призовава Бог. Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички. Който е над всички и чрез всички, и във всички нас. А на всеки един от нас е дадена благодатта по мярката на Христовия дар. Затова е казано: Като се издигна на височината, плени плен и даде дарове на хората.  А „издигна се” какво означава, ако не това, че е слязъл преди това в самите дълбини на земята? Слезлият е Същият, Който се и издигна над всички небеса, за да изпълни всичко. И Той постави едни за Апостоли, втори за пророци, трети за благовестници, други за пастири и учители, за подготовка на вярващите в делото на Служението за изграждане на Христовото Тяло.

 

C/Н (изпято)          Алелуя. Алелуя.

Защото у тебе е изворът на живот в Твоята светлина, ние виждаме светлината.

 

Ч                                Алелуя. Моля, станете.

 

Служащият застава с лице към събралото се множество и може да направи знака на Кръста, казвайки:

 

C                     Мирът да бъде с вас.

 

Н                    И с твоят дух.

 

Ч                     Бъдете внимателни към четенето на Евангелието на Исус Христос според Свети Йоан.  (12,31-36)

 

Х                     Слава на Тебе, Господи, Боже наш. 

 

Ч                     Бъдете внимателни: Бог ни говори.

«Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън.  И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си». А това говореше, за да  посочи от каква смърт щеше да умре. Народът Му отговори: «Ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва навеки. А защо Ти казваш, че Син човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?» Тогава Исус им каза: „Още малко време светлината е с вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината». Като каза това, Исус се оттегли  и се скри от тях.

 

Х/Н  Слава на Тебе, Господи Исусе.

Проповед/Омелия

 

Молитва

 

Ч  Милостиви Господи, Боже на всички,

Пътеводител на тези, които са заблудени, Светлина за тези, които се скитат в тъмнината, нашият поглед се обръща към Тебе, чуй молитвите ни.

Нека слънцето на Твоята слава да заблести, давайки живот и светлина на всички,  от изгрев до залез, от Север до Юг.

Нека утринните лъчи на Твоята вечна пролет да ни събудят нас, нас, които очакваме Твоето идване.

 

Господи, Исусе, Светлина от Светлина, пребъдвай  в нас, събрани да прославим Твоето Свято и скъпоценно име.  Нека Твоето животворно сияние събуди в нас по-дълбока любов един към друг. Нека Твоята сияйна светлина да ни вдъхнови за все по-голямо единство. Подобно на различните цветя в градината на Твоето Царство, нека Твоето божествено сияние ни даде възможност да цъфтим в хармония.  Така в единство, нека винаги да Те хвалим и прославяме с радост, заедно с Отца и Светия Дух, сега и завинаги, от векове за векове.  Амин.

 

Свети Григорий от Нарек         (адаптация)

 

Отговорен псалм

 

Двете страни на събраното множество последователно рецитират или пеят стиховете от Псалма, като всички казват отговора заедно. По време на рецитирането/пеенето на Псалма, се раздават свещи сред участниците..

 

Ч                     Нашият поглед се обръща към Тебе, Боже на вселената. Смили се над нас и чуй молитвата ни.

 

Н                    Нашият поглед се обръща към Тебе, Боже на вселената. Смили се над нас   и чуй молитвата ни.

 

Страна 1      Господ царува. Нека се радва земята,

Нека се радват всички брегове!

 

Страна 2      Тъмнина и облак го обгръщат;

Справедливостта и правото са основите на Неговия престол.

 

Н                    Нашият поглед се обръща към Тебе, Боже на вселената. Смили се над нас  и чуй молитвата ни.

 

Страна 1      Огън върви пред Него,

поглъщащ противниците Му наоколо.

 

Страна 2      Мълниите Му осветиха света;

Земята Го видя и потрепери;

 

Н                    Нашият поглед се обръща към Тебе, Боже на вселената. Смили се над нас     и чуй молитвата ни.

 

Страна 1      Планините се разтопиха като восък, пред Господа,

Пред Господа на цялата земя.

 

Страна 2      Недесата провъзгласиха правдата Му,

И всички народи видяха славата Му.

 

Н                    Нашият поглед се обръща към Тебе, Боже на вселената. Смили се над нас  и чуй молитвата ни.

 

Страна 1      «Срам за всички идолопоклонници, които се хвалеха със суетни неща;

Поклонете се пред Него, вие всички божества! »

 

Страна 2      Сион Го чу и се зарадва; градовете на Юдея ликуваха

Заради Твоите присъди, Господи!

 

Н                    Нашият поглед се обръща към Тебе, Боже на вселената. Смили се над нас  и чуй молитвата ни.

 

Страна 1      Защото, Ти, Господи, си Всевишният над цялата земя,

Извисявайки се над всички богове.

 

Страна 2      Вие, които обичате Господа, мразете злото. Той пази живота на Своите верни,

избавяйки ги от ръката на нечестивите.

 

Н                    Нашият поглед се обръща към Тебе, Боже на вселената. Смили се над нас  и чуй молитвата ни.

 

Страна 1      За праведника светлина е посята                                                                         и радост за праведните в сърцата.

 

 

Страна 2       Праведници, радвайте се в Господа,

Служете Му, като помните Неговата  святост.

 

 

Н                    Слава на Отца и Сина и Светия Дух,

сега и завинаги, и во веки веков. Амин.

Псалм 97

 

Химн

По време на пеенето на химна от  двама младежи, държащи незапалени свещи или факли, те ги запалват от централната свещ и така светлината се предава на всички присъстващи в църквата.

 

 

Dieu infini et incréé,                                     Безкраен и несътворен Боже,

Père et Seigneur de toute la création :           Отец и Господар на цялото Сътворение:

Entends nos prières et les appels sincères     Чуй нашите молитви и искрени призиви

De tes serviteurs                                           на Твоите слуги.

 

Toi que le Père nous a envoyé,                      Тебе, Когото Отец ни изпрати,

Aube merveilleuse,                                        чудодейна Зора,

Soleil juste et bon :                                        Праведно и добро Слънце:

Lève-toi, fais briller sur nous tous                Стани и заблести над нас

Ta douce et tendre Lumière.                          с Твоята нежна Светлина

 

Esprit, toi qui émanes du Père                      Душе, Ти, Който произлизаш от Отца

Et est source du bien :                                   и си извор на доброта:

Comble-nous de ta radieuse lumière             Изпълни ни със сиящата Си светлина

En ce jour nouveau                                       в този нов ден

 

Trois personnes, une seule nature,                Три Лица, само една природа

Un unique Dieu :                                          Един единствен Бог:

En tout temps, nous te proclamons –            по всяко време ние Те провъзгласяваме,

Sainte Trinité.                                               Света Троице.

Свети Нерсес  «Милостивият»

 

Символ на вярата

 

C         Окъпани в светлината на Мъдростта Христова,

заедно изповядваме нашата обща вяра.

 

Н        Вярваме в един Бог,

Всемогъщият Отец, Творец на Небето и на земята,

на всички видими и невидими неща.

И в един Господ, Исус Христос,

Единороден Син Божи, роден от Отца преди всички векове:

Бог от Бога, Светлина от Светлината,

Истински Бог от истинския Бог.

Роден, не сътворен, единосъщ с  Отца,

и чрез Когото всичко е станало.

Който за нас човеците и за наше спасение,

слязъл от Небето и се въплътил в Дева Мария,

под действието на Светия Дух 

и станал човек.

Разпнат бил също за нас при Понтийския Пилат,

Страдал и бил погребан.

и възкръснал на третия ден,

според Писанията и се възнесъл на Небето;

седи  отдясно на Отца.

И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите

и Царството Му няма да има край.

Вярваме в Светия Дух,

Господ животворящ, Който произхожда от Отца.

Който в едно с Отца и Сина е обожаван и славословен;

Който е  говорил чрез пророците.

Вярваме в една свята, католическа и апостолска Църква.

Изповядваме едно кръщение за опрощаване на греховете.

И Очакваме възкресението на мъртвите,

и животът на бъдещия свят. Амин.

 

Молитва за закриване

C         Още веднъж с мир, на Господа да се помолим.

Слава на Всемогъщия Бог, Който е направил светлината Си да сияе над Неговите творения.  Нека Той сияе сега и завинаги, с изобилната Си милост над тези, които прославят името Му с песни. Всемогъщи Господи, Боже наш, съживи ни и Се смили над нас.

 

Н        Господи, помилуй. Господи, помилуй. Господи, помилуй.

 

C         Господи, Исусе Христе, милостив всемогъщ, Сине Божий, Ти Си истинската Светлина, Която прогони тъмнината на греха  и накара радостта и надеждата за Твоето вечно Царство, да заблестят в сърцата ни.

 

Н         Господи, помилуй.

 

C         Любящи Боже, чуй молитвите на Твоите верни чеда, които по цял свят Те призовават с един дух, един глас и едно сърце. Чрез Твоя възлюбен ученик Йоан, Ти обеща, че ако ходим в Твоята Светлина, ние ще бъдем в общение едни с други, и Твоята драгоценна Кръв ще ни очисти от всеки грях. Ти, Спасителю наш, дарувай ни това свято общение!

 

Н        Господи, помилуй.

 

C         Господи, вселюбящи, дари ни мир, и премахни от лицето на земята бича на конфликтите и насилието, които народите понасят. Промени сърцата на всички, които водят война и докосни раните на всички, които са засегнати от нея.  Утеши всички военнопленници и ги върни бързо по домовете им.  Направи да заблести Светлината на Твоята Любов във всички мрачни места по света  и ускори идването на деня, когато всички народи ще живеят в мир и справедливост.

 

Н        Господи, помилуй.

 

C         Господи, Исусе, Ти, който си наше убежище и наша закрила, погледни със състрадание към бежанците по целия свят, които преживяват жестокото изпитание на разселване и загуба на техните родни огнища. Насърчи ни да покажем нашето общение с Тебе, с тях и помежду нас чрез жестове на гостоприемство и доброжелателна подкрепа.

 

Н        Господи, помилуй.

 

C         О, Христе, Спасителю наш, молим Те за народите на Армения, Нагорни Карабах и техните братя разпръснати по целия свят, които отдавна са се обърнали към Твоята Светлина чрез проповедта на Апостол Тадей и свидетелството на Свети Григорий Просветител.

 

Н        Господи, помилуй.

 

C         Нека Светлината на Твоята правда и Твоята Премъдрост  да заблести над всички Твои създания. Направи ни деца на Светлината, деца на деня, за да можем винаги да живеем живота си с уважение и достойно да разпространяваме Твоята животворна Светлина по целия свят.

 

Н        Господи, помилуй.

 

C         Защото Ти си нашият Спасител, и Твои са царството, силата и славата сега и завинаги, и во веки веков.

 

А         Амин.

 

Химн

Moderato

 

 

C/Н  Christ, chemin de bonté                  Христос, път на доброта

et de compassion,                                      и на състрадание,

Vérité vivante,                                            Жива Истина,

Guide de nos esprits                                 Води  нашия дух

De la terre jusqu’au ciel.                          От земята до Небето.

 

Jésus, Porte de la vie, Vrai Dieu,            Исусе, Врата на Живота, Истински Бог,

Par toi nous viendrons ;                           Чрез Тебе и ние ще дойдем;

En ce jour, conduis-nous à ton Père,      В този ден ни води при Твоя Отец,

Par ton Saint-Esprit.                                  Чрез Твоя Свети Дух.

 

Свети Нерсес «Милостивият»

 

Отче Наш

 

C                     Благословен да бъде нашият Господ Исус Христос.

 

Н                    Амин.

 

Н                   

Отче Наш, Който си на небесата,

да се свети Твоето Име,

да дойде Твоето Царство,

да бъде Твоята воля и на земята, както на Небето.

Дай ни днес насъщния ни хляб

И ни прости дълговете,

Както и ние прощаваме на нашите длъжници.

И не ни въвеждай в изкушение,

но ни избави от Злото. Амин.

 

C                     Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на нашия Бог и общението на Светия Дух да бъдат с вас.

 

Н                    Амин.

РАЗМИШЛЕНИЯ И МОЛИТВИ

ЗА ОСЕМТЕ ДНИ

ПЪРВИ ДЕН

Нашето звание

 

Стих на деня

И тъй, Аз окован за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призовани (Еф 4,1).

Допълнителни библейски четива

Михей 6,6-8

Псалм 133

Марк 3,13-15

 

Размишление

 

В Посланието до Ефесяните  4,1, Павел подчертава важността да се отнасяме достойно към Божия призив, който е неразривно свързан с единството на християнската общност. В едно разделено общество, Евангелието призовава вярващите да преодоляват бариерите и да насърчават помирението. Този призив ни кани да въплъщаваме Божиите ценности в лоното на общността на вярващите. Като съобразяваме нашето поведение с това звание, ние не само отразяваме ученията на Христос, но и допринасяме за единството и растежа на Тялото Христово. Разпознаването  и приемането на това звание е от основно значение, за да живее истинската същност на християнската общност и да се подхранва хармонично и подкрепящо общение.

 

Въпрос за размисъл

Как размишлението върху Божия призив, описан в Посланието до Ефесяните 4,1, ви насърчава активно да допринасяте за единството във вашата общност и в по-широк смисъл в църковните общности?

 

 

Молитва

Боже на Светлината,

Ти ни призовава от тъмнината, за да ни водиш към Твоята Светлина.

Нека нашият отговор на Твоя призив ни вдъхнови активно да търсим помирение и да споделим Твоята Светлина в света. Амин.

 

ВТОРИ ДЕН

Ние се подкрепяме взаимно едни други с любов

Стих на деня

С пълно смирение, кротост и търпение, като се отнасяте един към друг с обич (Еф 4,2).

 

Допълнителни библейски четива

 

Захария 7,8-10

Псалм 25,6-10

Лука 10,30-36

 

Размишление

 

Апостол Павел ни насърчава да живеем достойно християнското си призвание и ни предлага важни съвети за нашето поведение в обществото. Той призовава вярващите да се отнасят един към друг с любов, с дух на смирение, кротост с дълготърпение (виж Еф 4,2).  Това божествено призвание не е просто лично начинание, а е ярко изразено в нашите взаимодействия с другите. Четирите добродетели, които Павел подчертава –  смирение, кротост, дълготърпение и търпимост –  са от съществено значение  за култивирането на любящи взаимоотношения. Въплъщаването на тези добродетели означава да се отнасяме към другите с дух на смирение, да проявяваме кротост дори към онези, които подлагат на изпитание  търпението ни, и да бъдем толерантни към онези, които ни провокират. Това включва доста задълбочено «да се отнасяме с търпение едни към други» въпреки различията ни, отразявайки така любовта, която преодолява всички разделения между нас и въплъщава благодатта на безкрайното Божие състрадание.

 

Въпрос за размишление

Как добродетелите – смирението, кротостта, търпението и толерантността, споменати в Посланието до Ефесяните, могат да ни помогнат, като вярващи, да продължим напред и да преодолеем разделенията в нашите местни християнски общности?

 

Молитва

Господи, Исусе, Ти ни показваш как да бъдем търпеливи един към друг със смирение и кротост.

Нека Светлината, с която Си озарил пътя ни, ни води към единство и ни помага да излекуваме раните от разделение и безразличие, които често разкъсват общностите. Амин.

 

ТРЕТИ ДЕН

Мирът, който ви свързва

Стих на деня

Полагайте всички усилия да запазите единството на Духа, чрез мира, който ви свързва (виж Еф  4,3)

Допълнителни библейски четива

Исая 11,6-9

Псалм  86,8-13

Йоан  14,27-31

 

Размишление

Мирът е от решаващо значение за поддържането на единството в Църквата. В Посланието до Ефесяните 4,3, «мирът, който ви свързва» означава жизненоважен принцип, който не само дава възможност за взаимоотношения, но и активно подкрепя единството на християнската общност. Христос, Князът на Мира  (виж  Ис  9,6),  проповядваше мир и помирение. Мирът е плод на Духа (виж Гал 5,22), едновременно дар и резултат от Неговото дело. «Мирът, който ви свързва» е действаща сила, която осигурява сплотеността на Църквата, като държи различните членове заедно, въпреки различията им в произхода или в мненията. Мирът облагодетелства взаимоотношенията носещи смисъл, позволявайки на вярващите да си взаимодействат хармонично и да си прощават по-лесно едни на други. Апостол Павел подчертава, че истинското единство изисква постоянен ангажимент в полза на мира.  То се нуждае от активно култивиране и насърчаване на мира сред членовете на Църквата.

 

Въпрос за размишление

Как учението на Свети Павел, според което мирът е плод на Духа, влияе на ежедневните ни взаимодействия и взаимоотношения в нашите общности, особено когато е необходимо помирение или прошка?

 

Молитва

Господи, Исусе, Ти Си Князът на Мира.

Укрепи мирът, който ни свързва по между ни и в нашия размирен свят.

Обърни сърцата на всички, които са във война;

Докосни раните на всички, които са наранени от войната.

Ние се молим особено за народа на Армения, Нагорни Карабах

И за техните семейства, разпръснати по целия свят.

Озари света със Светлината на Твоята Любов, там където цари тъмнина.

И ускори денят, в който всички народи,

Ще живеят в мир и справедливост. Амин.

ЧЕТВЪРТИ ДЕН

Призовани към една надежда

Стих за деня

Едно Тяло и един Дух сте, както сте и призовани към една надежда, към която ви призовава Бог. (Еф 4,4).

 

Допълнителни библейски четива

Второзаконие  6,4-9

Псалм 24,1-6

Йоан 17,20-26

 

Размишление

 

В Посланието до Ефесяните 4,4,  Апостол Павел подчертава дълбокото единство, върху което е основана   Църквата по целия свят. Това единство е вкоренено в един Дух и една надежда, които обединяват всички християни във вярата им. В деня на Петдесятница, Светият Дух постави с Неговия огън-  началото на мисията на Църквата на земята. Същият този Дух ни дава енергия и подхранва нашата обща мисия и днес, насърчавайки универсалната Църква, която преминава отвъд националните  и културни граници.  Нашата обща надежда за спасение чрез Исус Христос е крайъгълният камък на това единство, обединявайки различни хора в една, свята, католическа  и апостолска Църква. Като християни ние сме определени само от тази надежда и само от този Дух, в които сме кръстени и обновени.  Нашата задача е да гарантираме, че това единство не е просто концепция, а жива реалност, укрепваща нашата обща мисия и любовта ни едни към други.

 

Въпрос за размишление

 

Как можем ние като Църква или като общност да се изправим пред предизвикателството на нашето призвание, като същевременно съхраним своята идентичност и традиции?

 

Молитва

 

Господи, Исусе, ти си ни събрал в цялото ни многообразие,

за да станем Твое семейство и Твоя Църква. 

Изправени пред толкова много ситуации на земята,

където надеждата е отстъпила място на отчаянието и на ранените сърца,

обнови нашата надежда в делото на Светия Дух, за да промени света.

Насърчи ни да направим тази надежда, позната на всички и на всяко място.

Ти Си Истинската Светлина, която прогонва тъмнината на греха, и кара

радостта и надеждата на Твоята вечна Любов да блестят в сърцата ни. Амин

 

ПЕТИ ДЕН

Една е вярата, едно е кръщението

Стих за деня

Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението (Еф  4,5).

 

Допълнителни библейски четива

Захария 14,6-9

Псалм  100

Матей  28,16-20

 

Размишление

 

В Посланието до Ефесяните 4,5, Апостол Павел подчертава, че актът на кръщението  утвърждава християнското единство, като отбелязва влизането на отделните хора в общението на Църквата, показвайки общата им ангажираност към един и същ Господ. Кръщението е произходът на колективната идентичност на Църквата, тъй като ние сме едно в Тялото  Христово.  Това Тайнство е мощно напомняне, че въпреки вярващите да идват от различни хоризонти, тяхното единство във вярата и кръщението надхвърля всички разделения. Като се фокусира върху обединяващите елементи, Църквата може да служи своето разнообразие, като същевременно остава здрава и единна. Това ни подтиква по-скоро да  дадем приоритет на нашата обща идентичност в Христос, отколкото на нашите различия, като по този начин укрепваме връзката, която обединява всички християни.

 

Въпрос за размишление

 

Какви сътрудничества могат да предприемат нашите различни общности, за да служат нашата обща вяра в Исус Христос и нашето единство установено чрез кръщението?

 

Молитва

 

Дух Божий, Истински Боже,

Ти, Който слезе на река Йордан и в горницата,

Ти, Който чрез нашето кръщение ни даде светлина при свещения купел,

Ние съгрешихме срещу Небето и пред Тебе.

Пречисти ни отново с Твоя божествен огън,

Както го направи за Апостолите с огнени езици.

Смили се над Твоите създания и особено над нас.  

Амин.

 

ШЕСТИ ДЕН

Един е Бог и Отец на всички

Стих за деня

Един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас (Еф 4,6).

 

Допълнителни библейски четива

 

1 Цар 8,56-60

Псалм 148,7-13

Матей 5,44-48

 

Размишление

В Посланието до Ефесяните 4,6, Свети Павел подчертава дълбокото единство на Бога, заявявайки, че Той «царува  над всички, действа чрез всички, и пребъдва във всички». Бог е трансцендентен, съществуващ отвъд всички, и иманентен, активно присъстващ в Своето творение. Тази фундаментална истина призовава Църквата да въплъщава и да живее в единство, вкоренено в общата вяра в един истински Бог, Който е Бог на всички вярващи. «Всички» означава, че всеки човек, създаден по образ Божи е установен под Неговата власт. Да обожаваме един Бог създава силна връзка на единство между християните. Точно както членовете на едно семейство намират обща основа за разбирателство в любовта, която споделят към близките, християните са призвани да бъдат обединени в своята преданост към същия Бог-Отец.

 

Въпрос за размишление

По какъв начин образът на Бог, като любящ и грижовен Отец може да бъде интегриран в мисията на различните ни църковни общности, за да се насърчи по-единно християнско свидетелство в света?

 

Молитва

 

Изповядваме нашата вяра в Тебе и Те обожаваме, най-любящи Отче,

Защото Твоето присъствие на Небето  и на земята, чрез Твоя Син Исус Христос,

стига отвъд думите и всяко разбиране.

В Твоята нежна загриженост, Ти си началото и завършекът на всяко нещо.

Слава на Тебе, Отче, и на Твоя Син и на Светия Дух,  во веки веков,

Амин.

 

Свети Григорий от Нарек (адаптация)

 

СЕДМИ ДЕН

Божият дар поднесен в кръщението

Стих за деня

А на всеки един от нас е дадена благодатта по мярката на Христовия дар (Еф. 4,7).

 

Допълнителни библейски четива

 

Йеремия  1,4-9

Псалм     131

Матей   25,14-18

 

Размишление

 

Църквите и местните общности са разнообразни в единството, което Бог им е дал, като благодатта се получава според Христовия дар за изграждането на Божието Царство.  Тези духовни дарове са дадени от един Господ, в едно кръщение и с една цел. Разнообразието в единството: в него пребъдват уникалното богатство и силата на Църквата,  съсредоточени върху Христос, плод на Светия Дух.

 

Въпрос за размисъл

 

До колко ще се променят нашите взаимоотношения, ако приемем, че разнообразието на даровете не е причина за противопоставяне и съревнование, а напротив допринася за укрепването на нашата вяра и споделяне?

 

Молитва

 

Господи, Исусе,  

чрез действието на Светия Дух в едно кръщение,

Ти ни дари с чудни благодати и многобройни дарове,

за изграждането на Твоето Тяло, което е Църквата.

Дай ни днес воля да оценим напълно богатството на тяхното многообразие  

И да ги използваме всеотдайно,

за да служим за провъзгласяването на Евангелието.  

В Твоето име, се молим.

Амин.

 

ОСМИ ДЕН

Да израстваме в Христос

Стих за деня

 

Даровете, които Той даде, за да изгражда Тялото Христово, докато всички достигнем единството на вярата и на познаването на Сина Божи, до състоянието на съвършен човек, до пълната зрялост на Христовото съвършенство. (виж Еф 4,13).

 

Допълнителни библейски четива

 

Притчи  9,10-12

Псалм    119,97-104

Йоан     17,3-7

 

Размишление

 

В Посланието до Ефесяните 4,13, Апостол Павел обобщава визията за Тялото Христово в три ключови области: единство във вярата, зрялост в познанието и пълнота в Христос.  Зрелостта идва чрез постоянно нарастващо познание за Исус Христос. Касае се за едно променящо живота ни познание, което ни води до промяна на духа, и до прилагането му на практика, а не се ограничава просто до умствено разбиране. Ние ставаме все по-подобни на Него, докато Го опознаваме все по-добре.  За да придобием това познание се изисква, както да изучаваме Неговите учения, така и ежедневно да ги живеем в послушание.  Да достигнем до «пълната зрялост на Христовото съвършенство»  е целта на християнското  съзряване.  Това означава да ставаме все повече и повече подобни на Исус във всяка ситуация:  да обичаме, както Той обича, да служим, както Той служи, и да следваме Неговия пример. Ние сме призвани да оценим духовния си път, да потърсим единство  едни с други, да израстваме в познанието си за Божия Син и да работим,  за да се изпълни Неговата пълнота в нас.

 

Въпрос за размисъл

 

По какъв начин да задълбочим познанието си за Христос и да позволим на това знание да формира действията, мислите и взаимоотношенията ни ?

 

Молитва

 

О, Христе, истинска Светлина на света,

Удостои душата ми в деня на моето призвание

Да види светлината на Твоята слава в радостта

И да пребъде в надеждата за добри неща  

В дома на праведните,

Чак до деня на Твоето славно Пришествие.

Погледни с милост към Твоето творение

И към мен, който съм съгрешил толкова много.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух.

Сега и завинаги, во веки веков.

Амин.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЕКУМЕНИЧНА СИТУАЦИЯ В АРМЕНИЯ

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Разпадането на Съветския съюз през 1991 година бележи повратна точка за Армения, водеща до възраждане на религиозната и културна идентичност.  През последните три десетилетия екуменичният пейзаж в Армения претърпя съществени трансформации, характеризиращи се с възраждането на Арменската Апостолска Църква, появата на нови християнски вероизповедания и усилия за междурелигиозно сътрудничество.

 

ВЪЗРАЖДАНЕ НА АРМЕНСКАТА АПОСТОЛСКА ЦЪРКВА

 

Арменската Апостолска Църква, една от най-старите християнски църкви в света, преживява възраждане след края на съветския атеизъм.  По време на съветската епоха религиозните дейности са силно ограничени и много църкви са преустроени или изоставени. Възстановената религиозна свобода позволи на Църквата да възобнови ролята си на крайъгълен камък на арменската идентичност  и духовност.

 

Това възраждане започна с реституцията  на църковните имоти и отварянето отново на семинариите. Светото Седалище Ечмиадзин,  духовно  и административно средище на Арменската Апостолска Църква, ръководеше всички тези усилия. Църквата се съсредоточи и върху обучението на своето духовенство, като насърчаваше религиозното образование и възстановяваше литургичните традиции, които бяха потискани в продължение на десетилетия.

 

ПОЯВАТА НА НОВИ ХРИСТИЯНСКИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ

 

С края на съветския контрол в Армения се появиха различни християнски вероизповедания и религиозни движения. Евангелските и  други протестантски църкви, които преди  това са действали в нелегалност, започнаха  да създават официални конгрегации и да изграждат места за богослужение.   Арменската Евангелска Църква, чиито корени датират още от XIX-ти век,  преживя израстване. Петдесятните и харизматичните движения също станаха привлекателни, особено сред младите арменци,  в търсене на съвременни форми на богослужение.  Тези вероизповедания въведоха нови теологични перспективи и практики за богослужение, допринасяйки за религиозното многообразие на страната.  През последните петнадесет години беше създаден специален комитет, който да обсъди различните аспекти на сътрудничество между Арменската Апостолска Църква и Арменските Евангелски Църкви. Областите на сътрудничеството се отнасят предимно до мисията на Църквата в арменското общество и дяконството.

 

 ЖИВОТЪТ НА ДРУГИТЕ РЕЛИГИОЗНИ МАЛЦИНСТВА В АРМЕНИЯ

 

Асирийците, наброяващи между  2500  и  3000  души, според преброяването от   2011 година,  представляват третото по големина етническо малцинство в Армения, след язидите и руснаците.  Те са предимно членове на Асирийската Църква на Изтока, но малък брой принадлежат и към Халдейската Католическа Църква. Най-голямото асирийско население е концентрирано в селата Верин Двин и Димитров в района на Арарат, Арзни в района Котайк и Нор Артагерс в района на Армавир. Отношенията между арменци и асирийци винаги са от дълги години  топли и приятелски, вкоренени в споделени трагедии и общо минало, а именно в геноцидите  извършени от Османска Турция по време на Първата Световна Война. Асирийците също така поддържат специфично културно присъствие в Армения, с четири държавни училища, където се преподава на техния език, неоарамейски.  Освен това Асирийската общност е представена в Арменския Парламент.  Взаимоотношенията между Арменската Апостолска Църква и Асирийската Църква на Изтока също са братски. Затова свидетелства официалното посещение на Католикос-Патриарх Мар Ава III в Армения през  2021, по време на което той се срещна с Католикоса на всички арменци, Гарегин  II.

 

МЕЖДУРЕЛИГИОЗЕН  ДИАЛОГ И ЕКУМЕНИЧНИ УСИЛИЯ

 

През последните три десетилетия в Армения са положени координирани усилия за насърчаване на междурелигиозния диалог и екуменичното сътрудничество. Запазвайки своето върховенство Арменската Апостолска Църква се ангажира в съвместни дейности с други Църкви, а именно с Католическата Църква  в Армения и Арменската Евангелска Църква. Тя участва по-специално в работата на Библейското Общество в Армения и в Благотворителната фондация на Кръглата маса към Световния Съвет на Църквите.

 

От 2010 година насам Арменската Апостолска Църква и Ислямската Организация за култура и комуникации на Иран поддържат динамичен диалог по въпросите на екологията и религиозната толерантност. Сътрудничеството беше засилено след посещението на Мохамед Мехди Иманипур, председател на Ислямската организация за култура и комуникации на Иран в Светото Седалище Ечмиадзин на официална среща с Негово Светейшество  Гарегин II.

 

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

 

Въпреки постигнатия напредък, арменският екуменичен пейзаж е изправен пред няколко предизвикателства.  Освен това възходът на секуларизма и материализма в съвременното арменско общество подкопава влиянието на всички религиозни институции.

 

При все това тези предизвикателства предлагат възможности за продължаване на екуменичната ангажираност. Тяхното споделено минало, в което са били преследвани и са се научили да оцеляват под съветския режим, предлага на християнските общности обща основа за разбиране и укрепване на техните връзки.  Нарастващият интерес към запазването на арменското културно и религиозно наследство предоставя платформа за сътрудничество за различни инициативи.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Екуменичната ситуация в Армения през последните тридесет години отразява динамичен и развиващ се религиозен пейзаж.  Възраждането на Арменската Апостолска Църква и появата на нови християнски вероизповедания оформиха духовната и културна идентичност на страната. Докато Армения продължава да се движи напред сред сложните проблеми на съвременния свят, духът на екуменизма ще играе решаваща роля в насърчаването на хармонично и приобщаващо общество.

 

СЕДМИЦА ЗА МОЛИТВА ЗА ХРИСТИЯНСКО ЕДИНСТВО

Теми 1968-2025

 

От  1968 година, книжката се реализира чрез Комисията  Вяра и Конституция на Световния Съвет на Църквите и Папския Съвет за насърчаване на християнското единство. А от  1975 година тези текстове се подготвят въз основа на проект разработен от местна екуменична група всяка година в различна страна.

 

1968 – «За похвала на славата Му» /Еф 1,14/

 

1969 – «Към свобода сте призвани вие» /Гал 5,13/

(Предварително Събрание в Рим, Италия)

 

1970 – «Ние сме съработници на Бога» /1 Кор 3,9/

(Предварително Събрание в Манастира в Нидералтайх,

            Федерална Република Германия)

 

1971 – «… и общението на Светия Дух» /2 Кор 13,13/

(Предварително Събрание в Бари, Италия)

 

1972 – «Нова заповед ви давам» / Йн 13,34/

(Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

 

1973 – «Господи, научи ни да се молим…» (Лк. 11,1)

(Предварително Събрание в Абатството Монсерат в Испания)

 

1974 – «и всеки език да изповяда, че : Исус Христос е Господ»

/Фил 2, 1-13/

(Предварително Събрание в Женева, Швейцария) 

(През април 1974, едно писмо адресирано към Църквите – членки, както и до другите заинтересовани страни за създаването на местни групи, можещи да участват в подготовка на книжка за Седмица за молитва. «Една Австралийска група беше първата, която се ангажира конкретно, подготвяйки през 1975г.  начален проект за брошурка за Седмица за Молитва.)

 

1975 – «Воля на Отца : за да съедини всичко Небесно и земно под един                 глава Христос» /Еф 1,3-10/

                        (Проект за разработен текст от австралийска група.

                        Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

        1976 – «Призовани да станем това, което сме» /1Йн 3,2/

                        (Проект за разработен текст чрез Конференцията на

                         Църквите на Карибите. Предварително Събрание в Рим, Италия)

 

         1977 – «а Надеждата не посрамя» /Рим 5, 1-5/

(Проект за разработен текст в Ливан, в обстановка на гражданска война. Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

 

         1978 – «Вие не сте вече чужди …» /Еф 2, 13-22/

(Проект за разработен текст от една екуменична група

                        в Манчестър, Англия)

 

         1979 – «Служете един другиму за славата на Бога» /1 Пет 4, 7-11/

(Проект за разработен текст в Аржентина.

                        Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

 

         1980 – «Да дойде Твоето Царство!» /Мт 6, 10/

(Проект за разработен текст от екуменична група в Берлин,                                    Демократична Република Германия. Предварително Събрание в Милано,             Италия)

 

1981 – «Има различни дарби, ала Духът е един и същ–Едно тяло»                                    (1 Кор 12, 3в-13)

(Проект за разработен текст от Отците на Греймор, САЩ.                                    Предварително Събрание в Женева, Швейцария)

 

         1982 – «Нека всеки намери своето убежище в Теб, Господи» /Пс 84/

(Проект за разработен текст в Кения.

                        Предварително Събрание в Милано, Италия)

 

         1983 – «Исус Христос – Живот за света» /1Йн 1, 1-4/

(Проект за разработен текст от екуменична група в Ирландия.                                    Предварително Събрание в Селини /Боси/, Швейцария)

 

1984 –«Призовани за единство чрез Кръста на нашия Господ»                                                       ( 1Кор 2, 2; Кол 1, 20)

(Предварително Събрание Венеция, Италия)

 

         1985 – «От смъртта към Живота с Христос» /Еф 2, 4.7/

(Проект за разработен текст в Ямайка.

                        Предварително Събрание в Гранд -Шам, Швейцария)

 

         1986 – «и ще Ми бъдете свидетели» /Деян 1,6.8/

(Предложени текстове в Югославия /Словения/.

                        Предварително Събрание в Югославия)

 

         1987 – «И тъй, който е в Христос, той е нова твар» / 2 Кор 5, 17-6, 4а/

(Проект за разработен текст в Англия.

                        Предварително Събрание в Тезе, Франция)

 

         1988 – «Божията Любов пропъжда страха» / 1 Йн 4, 18/

(Проект за разработен текст в Италия.

                        Предварително Събрание в Пинероло, Италия)

 

         1989 – «Да изградим общността: едно тяло в Христос» /Рим 12, 5-6а/

(Проект за разработен текст в Канада.

                        Предварително Събрание в Уейли Бридж, Англия)

 

         1990 – «за  да  бъдат всички едно… за да го повярва света» /Йн 17/

(Проект за разработен текст в Испания.

                        Предварително Събрание в Мадрид, Испания)

 

         1991 – «Всички народи славете Господа» /Пс 17; Рим 15,5-13/

(Проект за разработен текст в Германия. Предварително Събрание в                 Ротенбург на Фулда, Федерална Република Германия)

 

         1992 – «Аз съм с Вас … идете » /Мт 28,16-20/

(Проект за разработен текст в Белгия.

                        Предварително Събрание в Брюж, Белгия)

 

         1993 – «Носете плода на Духа за единство на християните» /Гал 5, 22-23/

(Проект за разработен текст в Заир. Предварително Събрание                        близо до Цюрих, Швейцария)

 

         1994 – «Божият дом: призовани да имате едно сърце и една душа»                                     /Деян 4, 32/

(Проект за разработен текст в Ирландия.

                        Предварително Събрание в Дъблин, Ирландия)

 

 

         1995 – «Коинония: общение в Бог и между нас» /Йн 15, 1-7/

(Проект за разработен текст от Вяра и Конституция.

Предварително Събрание в Бристол, Англия)

 

         1996 – «Ето стоя пред вратата и хлопам» / Откр 3, 14-22/

(Проект за разработен текст в Португалия. Предварително Събрание в                 Лисабон, Португалия)

 

 

         1997 – «От името Христово ….. помирете се с Бога» /2 Кор 5, 20/

(Проект за разработен текст в Скандинавия. Предварително Събрание в Стокхолм, Швеция)

         1998 – «Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи» /Рим 8, 14-27/

(Проект за разработен текст във Франция.

                        Предварително Събрание в Париж, Франция)

 

         1999 – «Те ще бъдат Негов народ, а сам Бог ще бъде с тях» / Откр. 21, 3/

(Проект за разработен текст в Малайзия. Предварително Събрание в                 Манастира в Босе, Италия)

 

         2000 – «Благословен да бъде Бог … който ни благослови в Христа» ( Еф 1,                          3-14)

( Проект за разработен текст от Съвета на Църквите  на Средния                                 Изток. Предварително Събрание в Светилището дьо ла Верна, Италия)

 

         2001 – «Аз съм пътят, истината и животът» /Йн 14, 1-6/

(Проект за разработен текст в Румъния. Предварително Събрание в          Каза дьо Одихна, Румъния)

 

         2002 – «Защото у Тебе е изворът на живота» (Пс 36 /35/, 10)

(Проект за разработен текст от Съвета за Европейските Епископски               Конференции и Конференцията на Европейските Църкви.                                                Предварително Събрание в Екуменичния Център в Отмаринг, Аугсбург,                      Федерална Република   Германия)

 

         2003 – «Но това съкровище, ние носим в глинени съдове» /2Кор 4, 7/

(Проект за разработен текст в Аржентина. Предварително Събрание в                 Екуменичния Център Лос Рубиос, Малага, Испания)

 

• – «Моят мир ви давам» (Йн14,27)

                        (Проект за разработен текст в Алеп, Сирия. Предварително Събрание в                 Палермо, Италия)

 

• – «Христос единствената основа на Църквата » (1 Кор 3,1-23)

                        (Проект за разработен текст в Словакия. Предварително Събрание в                 Пиещани, Словакия)

 

2006 –  «Защото, където са двама или трима събрани в Мое име, там съм                и Аз   посред тях» (Мт 18,20)

(Проект за разработен текст в Ирландия. Предварително Събрание в                 Просперо, Кънтри Килдеър, Ирландия)

 

         2007–     «И глухите прави да чуват и немите – да говорят»   (Мк 7, 37)

(Проект за разработен текст в Южна Африка. Предварително Събрание в Замъка Фаверже, Горна Савоя, Франция)

         2008 –    «Непрестанно се молете »   (1Сол 5, 17)

                        (Проект за разработен текст в САЩ. Предварително Събрание в                                    Греймор, Гарисън, в САЩ)

         2009 –  « Та в ръката ти да бъдат едно »   (Иез 37, 17)

                        (Проект за разработен текст в Корея.

                        Предварително Събрание в Марсилия, Франция)

 

         2010 – «Вие сте свидетели на това » (Лк24, 48)

(Проект за разработен текст в Шотландия.

                        Предварително Събрание в Глазгоу, Шотландия)

 

         2011 –  «Те постоянстваха в учението на Апостолите, в общението, в                     разчупването на хляба и в молитвите » (виж Деян 2, 42)

(Проект за разработен текст в Йерусалим.

                        Предварително Събрание в Сайдная, Сирия)

 

• – «Всички ние ще бъдем преобразени чрез Победата

на нашия Господ Исус Христос» (виж 1 Кор 15, 51-58)

                (Проект за разработен текст в Полша.

                 Предварително Събрание във Варшава, Полша)

 

• – «Какво иска от нас Господ? » (виж Мих 6, 6-8)

(Проект за разработен текст в Индия.

             Предварително Събрание в Бангалор, Индия)

 

• – «Нима Христос е разделен? » (виж 1 Кор 1,1-17)

(Проект за разработен текст в Канада–   Предварително Събрание в Монреал, Канада)

 

• – «Исус им каза: Дай Ми да пия» (виж Йн 4, 7)

(Проект за разработен текст в Бразилия– Предварително Събрание в Саоло Пауло, Бразилия)   

       

2016-«Призвани да проповядват великите дела на Господ» (виж 1 Петър                        2,9)

(Проект за разработен текст в Латвия – Предварително Събрание в Рига, в Латвия)

 

2017 – «Да се помирим.Христовата любов ни заставя» (виж 2 Кор 5, 14-20)

(Проект разработен в Германия –Предварително събрание във Витенберг, Германия)

          2018 – «Твоята десница, Господи се прослави със сила»  (Изход 15,6)

                        (Проект разработен в Карибите –Предварително събрание в Насау,                                                Бахами) 

 

          2019- « Правда, само правда търси»  (Второзаконие 11, 18-20)

                        (Проект разработен в Индонезия –Предварително събрание в                                    Джакарта,    Индонезия) 

 

         2020 «Местните жители ни показаха към нас необикновено                                       дружелюбие»        (Деяния 28,2)

             (Проект разработен в Малта  – Предварително събрание в Рабат, в          Малта )

 

          2021  «Пребъдете в Моята любов и вие ще дадете много плод»                                                  (виж Йн15,5-9)

(Проект разработен от Общността Граншан,   – Предварително събрание в Арьоз, в   Швейцария )

 

          2022  « Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним»                                                             (Mt 2,2)

(Проект разработен от Съвета на Църквите в Близкия Изток, Ливан –Предварително събрание проведено он лайн)

 

2023      «Научете се да правите добро,търсете правда»  (Исая 1,17)                    (Проект разработен от Съвета на Църквите на Минесота, САЩ – Предварително събрание в Боси, Швейцария)

2024      «Възлюби Господа, Твоя Бог… и ближния си като себе си»   (Лука 10,27)

(Проект разработен в Буркина-Фасо – Предварително събрание в Рим, Италия)

 

          2025  « Вярваш ли в това? » (Йн 11,26)

(Проект разработен от Общността  на Босе – Предварително събрание в Манастира на Босе, в Италия)

 

2026  «Едно тяло и един Дух сте, както сте и призовани към една        надежда» (Еф  4,4)

(Проект разработен в Армения – Предварително събрание в Светото Седалище Ечмиадзин в Армения)

 

Няколко значими дати в историята

на Седмицата за молитва                                                                                   за християнско единство

 

1740 – около. В Шотландия, се заражда едно движение за Петдесятница с             клонове в     Северна Америка, чието послание за обновяване на вярата           призовава да се молим за всички Църкви и с тях.

1820 – Преподобният Джеймс Холдън Стюарт публикува: «Съвети за главно             единение на християните от гледна точка на разпространение на Духа».

1840 – Преподобният Игнацио Спенсър, един обърнат в римо-католицизъм,          препоръчва «Съюз за молитва за единство»

1867 – Първото Събрание на англиканските Епископи в Ламбет настоява за        молитва за единство във въведението на своите резолюции.

1894 – Папа Лъв ХІІІ насърчава практиката за Осем дни за Молитва за единство       в контекста за Петдесятница.

1908 – Служение на «Осем молитви за единство на Църквата» по инициатива    на Преподобния Отец Пол Уотсън.

1926 – Движението «Вяра и Конституция» започва публикуването на             «Намерения за Осем дни с молитва за единство на християните»

1935 – Във Франция, абат Пол Кутюрие става адвокат на «Универсалната             Седмица за молитва за единство на християните върху базата на съчинената   молитва за единство, която иска Христос Чрез средствата, които Той иска».

1958 – Центърът «Християнско единство» в Лион /Франция/ започна да             подготвя темата за Седмица с молитва в сътрудничество с Комисията   «Вяра и Конституция» от Световния Съвет на Църквите.

1964 – В Йерусалим, Папа Павел VІ и Патриарх Атинагорас І казват заедно             молитвата    на Христос, “нека всички бъдат едно.” /Йн. 17/

1964 – Декретът за Екуменизъм на ІІ Ватикански Събор подчертава, че             молитвата е душата на екуменичното движение и насърчава             практикуването на Седмица за молитва

1966 – Комисията «Вяра и Конституция» и Секретариатът за единство на             християните (днес Папският Съвет за насърчаване на християнското       единство) в Католическа Църква решават да подготвят заедно текста за      Седмица за Молитва за всяка година.

1968 – За първи път «Молитвата за единство е отслужена въз основа на             разработени текстове в сътрудничество с «Вяра и Конституция» и             Секретариатът за единство на християните (днес Папският Съвет за             насърчаване на християнското единство)

1975  Първото Служение на Седмицата за Молитва за единение на християните           въз      основа на  проект предложен от местна екуменична група.            Началото на този нов       начин на разработка е  поставено от           екуменичната група на Австралия.

1988  Текстовете за Седмицата за Молитва за единение на християните са             използвани за откриване на Християнската Федерация в Малайзия, на          която се събраха    основните групи християни от тази страна.

1994 – Международна група подготви текстове за 1996 година, в сътрудничество     с YМСА и YWCA.

2004–  Споразумение между Вяра и Конституция (Световен Съвет на Църквите) и Папският Съвет за насърчаване на християнското единство (Католическата            Църква), за   да бъде книжката за Седмицата за молитва за християнско единство официално съвместно публикувана и представена в същия  формат.

2008  Честването на стогодишнината на Седмицата за молитва за християнско           единство (Осемдницата за единение на Църквата, за пръв път бе  чествана      тази    годишнина през 1908 година ).

2017    По случай честването на 500 годишнината от Реформацията, текстовете    за Седмицата за молитва за 2017 година са подготвени от християни в            Германия.