Енория „Св. Св. Петър и Павел“ с. Драгомирово
С Указ от 20 май 1880 г. за заселване на незаселени места в следосвобожденска България, се позволява на букурещки българи-католици от квартал Попещи Леордени и село Чопля /Румъния/ да пристигнат в бившето село Дели Сюле (Дели Сюлю). Това са били семействата на: Дамян Стоянов, Иван Василчин, Тома Лалчев, Стоян Бартолов, Матей Лоринов, Марко Мъчигайдов, Иван Фрунзов, Йозо Мещера, Лорин Пейзанов, Рафаил Меймедов, Бернард Иванов, Густин Гаруньов, Стоян Чукански, Амброз Иванов, Павел Спасов, сем. Банчеви и др.
След двеста години безотечественост, потомците на първите български преселници чипровчани и павликяни, превръщат в действителност неугасналата си мечта „да се завърнат в своята татковина“.
През 1880 – 1882 г., 80 семейства българи – католици от областта Банат на Австро – Унгария, също пристигат в Дели Сюле, което през 1884 г. е преименувано на Драгомирово. Заедно със заварените православни български семейства от Пиринска Македония и балканджии, те образуват най-младото поселище в бившата Свищовска околия. Банатските българи въвели, за пръв път в България, модерно обработване на земята и организирано „племенно“ животновъдство. Пренесли и първите земеделски машини.
Заселниците донесли със себе си определена култура, особености в обичаите и религиозните традиции. Банатските и Букурещките заселници, през 1882 год. образуват енория „Пресвето Сърце Исусово“, с първи свещеник отец Расимос, идващ от Ореш. Първи енорийски свещеник е отец Григорий Пиекза, поляк, служил от 1883 г. до 1923 г., общо 40 години.
Първата църква, построена в селото е банатската „Сърце Исусово“ от 1884 г. По-късно през 1888 г. е построена сегашната църква „Пресвето Сърце Исусово“. В нея служат: отец Фабиян (1922 г.), отец Игнат Бадов (1950 – 1981 г.), отец Йосиф Йонков (2000 – 2014 г.) и отец Патрик Виал ( от месец юли 2014 г. до днес).
За кратко време, новото поселище Драгомирово пораснало с 2 200 жители. Наложило се построяването на нова църква. Поради войните, това се отлагало във времето, докато букурещчени и преселилите се от Белене фамилии, с доброволен труд и средства, построяват нова църква, върху подарено от Дамян Стоянов 4 декара дворно място (на 5 април 1922 г.). Откриването и освещаването на новата църква е на 24 декември 1922 г., като енорийска църква „Св. Св. Петър и Павел“, с енорийски свещеник отец Блажо Ларги (1923 – 1950 г.).
Следват: отец Дамян Талев (1951 – 1994 г.), отец Марко Партенца (1994 – 1999 г.), отец Ремо Гамбакорта (1999 – 2000 г.), отец Йосиф Йонков (2000 – 2014 г.)
В момента двете католически енории в Драгомирово се обслужват от отец Патрик Виал, френски мисионер пасионист.