Енория „Свети Антон от Падуа“ гр. Белене
Кратка история на Католическата Общност в Белене
Католическата общност в Белене, на брега на Дунава в Свищовската околия, се роди от делото на францисканеца от Босна брат Петър Солинат който, заедно с други мисионери францисканци от Чипровци, поставя началото на покръстването на павликяните от селата в Северна България в началото на XVII век, почвайки от село Петокладенци (община Белене).
Около 1605 г. първите беленчани са кръстени от тях, и веднага францисканците издигат един малък манастир, за трима мисионери, и една малка църква, в мястото където днес се намира църквата „Рождение на Дева Мария“.
Първият енорист в село Белене е брат Мартин от град Имотски (Хърватско).
През цялото време на османското владичество животът на местната общност, сформирана от рибари и земеделци, бил скромeн. Центърът на всичко бил неделния ден, с общата молитва на броеница, отслужване на Литургия, катехизис за децата и възрастни и, по павликянска традиция, общ обяд. В писмата на мисионерите се говори много и за различни събития, като сватби, погребения, кръщенета, празници, и т. н.
През 1622 г. има 130 павликянски семейства в Белене с около 1000 души, от които 500 били вече покръстени от францисканците.
В доклад от 1625 г., епископ Илия Маринов пише, че „в село Беляни има дървена църква, дълга 11 крачки и широка 6, намира се на самия дунавски бряг и е посветена на Успение Богородично. Църквата е обновена и препокрита от францисканския брат Мартин с дарения от чужбина.“
През 1640 г., според епископ Петър Богдан, в Белене има 920 католици и 10 турски къщи с 50 души.
Според епископ Филип Станиславов през 1659 г. числото на католиците в Белене е 700 души.
За много години седалището на Никополския епископ е село Белене.
През 1721 г., епископ Марко Андрияши посочва в свой доклад, че „Църквата в Белене е покрита с дъски и е доста пострадала от щетите на времето и хвърляните от турците камъни. Търся начин да уредя от Високата Порта разрешение да пооправя тази църква и да я покрия с керемиди.“
По настояване на епископ Пулези през 1760 г. е изградена сравнително голяма църква, зидана от камък, но доста ниска, приличаща повече на обикновена къща.
И този храм не просъществува дълго. През 1766 г. църквата е унищожена от пожар, общността остава без църква за повече от 60 г., но въпреки това вярата оцелява.
През 1831 г. започва строежа на нова малка църква, която е завършена през април 1832 г. От писмата на отец Филип Скуарча, става ясно, че през 1832 г. първият секретар на пашата моли свищовския войвода да даде разрешение за построяване на нов по-голям храм в Белене. По това време в Белене има около 800 католици.
През 1838 г. епископската резиденция е върната от Букурещ отново в България и отново в село Белене. Тука се установява Никополският епископ – епископ Джузепе Молайони, който чрез дарение от Франция, успява да ремонтира църквата и я преструктурира изцяло.
През 1860 г. е построена голяма църква, посветена на Рождението на Блажена Дева Мария, с финансова помощ от Австро-Унгария и Италия, а местното население помага с материали и труд. Енорист по това време е отец Евгений Валенте, пасионист.
През 1871 г. в Белене има 157 католически, 76 влашки, 12 турски и 10 цигански семейства.
Според първото преброяване в Княжество България през 1881 г., в село Белене живеят около 1450 католици.
След Освобождението, се появяват дълбоки разногласия и спорове в общността. През 80-те години на XIX век борбата за контрола върху финансовите приходи и разходи на енорийската църква разделя католиците в Белене на две – едната, групирана около свещениците, защитава стария начин на управление на църковния бюджет, при който решаващата роля принадлежи на енорийския свещеник, а другата, обединена около светската власт, се бори за промяна, осигуряваща по-големи правомощия на миряните. По-късно конфликтът прераства във въпроса за назначаване на католически свещеници от български произход и с българско поданство.
Тези спорове между прогресивни и консерватори, водят до трагични събития в Белене, като кончината на епископа монс. Иполит Агосто през 1893 г.
Тогава католическата общност в Белене получава от Ватикана интердикт за три години.
Заради тези спорове, католическата общност административно била разделена на две от новият епископ монс. Анри Дулсе, който създава енория „Свети Антон Падуански“. Първи енорист е мирският свещеник Вилибалд Чок от Чехия, и новият храм е даден на малцинството/прогресивни, бунтуващо се срещу чужденците мисионери.
Строителството на църква за новата енория започва през 1898 г. Основният камък е осветен от Никополския Епископ Анри Дулсе. Храмът е завършен през 1901 г. и осветен през 1902 г. от Никополския Епископ Монсиньор Анри Дулсе.
Храм „Рождение на Блажена Дева Мария“ остава за т.н. доминисти/консерватори до 1905 г., когато с назначаването на отец Карл Раев като енорист в Храм „Рождение на Блажена Дева Мария“, разделените общности си сменят църквите – Пасионистите и доминисти отиват на „Свети Антон“, а прогресивните остават в Богородица.
През 1919 г. разделената общност наброява общо 1760 католици и енорийски свещеник е отец Антон Марков.
В тези години Католическа общност била много активна в културата и образованието, участва в създаването на читалище „Цар Симеон“, което в начало на ХХ век е преименувано „Българско католическо самообразователно и просветно читалище „Епископ Филип Станиславов“.
През 1925 г. е извършено обновление и разширяване на сградата на църква „Св. Антон“.
През 1925 г. папския визитатор монс. Анджело Джузепе Ронкали посещава Белене и опитва да помири католическата общност. Изисква да бъде прекратено сдружение „Борба“, където членуват над 200 католици, и подпомага отец Карло Раев в завръщането му в пълното общение на Църквата.
През 1947 г. в Белене пристига сестра Лициния Плачкова – монахиня от ордена на Свети Винкентий. Тя обучава децата от двете енории да свирят на пиано и сформира детски църковен хор към двата католически храма в града. Хорът пее при първото посещението на монсиньор Евгений Босилков в родното му място като избран Никополски епископ.
След екзекуцията на епископ Босилков през 1952 година и прогонване на монасите-мисионери и монахините от други страни, сестра Лициния остава сама в Белене. Новата власт я задължава да обучава на пиано децата в читалището. Две години по-късно сестра Лициния възобновява подготовката на децата за вземане на първо причастие. Създава и ръководи два църковни хора в продължение на 40 години. През 1976 г. сестра Лициния написва в Белене песен-химн в чест на покровителката на църковните хорове Света Цецилия.
От 1981 г., в продължение на 20 години, енорийски свещеник на църква „Св. Антон от Падуа“ е отец Игнат Бадов от обществото на отците – възкресенци.
След неговото служение, за енория „Свети Антон от Падуа” се грижат свещеници от Конгрегацията на Отците Пасионисти и от 1996 г. – Сестри монахини от Конгрегацията „Свети Йосиф на Явлението“. През 2022 година, Сестрите на Свети Йосиф обявиха, че закриват своята мисия в България, поради намаления брой на духовни звания в Конгрегацията и си тръгват от град Белене.
След 1990 г., благодарение на върнатата свобода на вероизповеданията, беленската общност има голямо развитие. Броят на католици е около 5000, има много кръщения (над 150 годишно), сватби, дейности, празници, пълни църкви.
В началото на ХХI век, общността започва да действа и да живее активен духовен живот. През 2003 г., с голямо желание и решение на монс. Петко Христов, е назначен един енорист за цялата общност – отец Корадо Газбаро от Конгрегацията на пасионистите. Сформиран е един Пасторален съвет за цялата общност. Построен е нов „Център за културно и религиозно възпитание Евгений Босилков“, където децата на цялата общност учат катехизис и се срещат, и където се празнуват заедно различите събития.
През 2005 г. апсидата на храм „Св. Антон от Падуа“ е украсена със стенописи със средства на семейство дарители от Белене.
Храмовият празник на църквата е 13 юни – литургичния празник на Св. Антоний Падуански.
От септември 2012 г. е назначен за енорист отец Паоло Кортези, а през 2013 започва понтификата на папа Франциск, който настоятелно кани църквата да излиза и да се обнови в мисионерската си дейност.
Беленската католическата общност тогава, до 2017 г., прави някой стъпки за да остави значителни знаци на надеждата.
Преди всичко, тръгвайки от почит и набожност към Блажен Евгений Босилков, действа активно Белене да стане място на памет на световно ниво за всички невинни жертви на тоталитарните режими на ХХ век. Разни събития, срещи, книги, документални филми, посещението на Президента на Република България (2 пъти), почистване на Концлагера на Острова, и т. н. Огромна и интензивна работа, която още не е завършена.
Заедно с това, общността дари време, сили и средства за да създаде работни места за млади безработни, за да не бягат от града, и да има достойно бъдеще тук.
От 2017 г. до днес, Католическа общност е намаляла и не прави много, извън обикновените религиозни практики. Много бързо и очевидно намалява броят на жителите в Белене, където в момента живеят не повече от 2000 кръщавани католици, а през годината има малко на брой Тайнства.
Отец Паоло Кортези
Паоло Кортези е роден на 31 март 1974 г. в село Чикола, близо до град Бергамо (Италия).
През 1985 г. започва да учи в семинарията на Пасионистите в село Калчинате и след това завършва гимназия в град Комо. Следва богословие във Верона.
На 14 септември 1996 г. полага първите си обекти като монах пасионист в Рим.
На 25 март 2000 г. полага вечните обекти в родното си село Чикола и на 30 април същата година е ръкоположен за дякон в катедралата на Верона. След ръкоположение е преместен в енория „Света Мария Горетти“ в град Милано.
Тука, на 12 май 2001 г. е ръкоположен за свещеник и служи до 2010 г. като помощник енорийски свещеник.
През октомври 2010 г. е изпратен в България от Ордена на Пасионистите.
От 8 септември 2012 г. е назначен енорист на беленската общност и ректор на светилището на Евгений Босилков.
На 21 декември 2016 г. е награден с Почетен знак на президента на Република България за приноса му „за предаването на знанието за тоталитарното минало и всеотдайната работа за почитане на паметта на жертвите на комунистическия режим“.
На 11 декември 2017 г. е отличен с наградата „Човек на годината 2017“, от Българския хелзински комитет за „принос към правата на човека и правозащитността, заради силния пример за истинско милосърдие, който даде, приютявайки семейство законно пребиваващи сирийски бежанци в началото на 2017 г.“
В момента е и отговорник на отдела „Поклонничества“ на епархия.
Автор е на следните книги:
- „Il lupo, l’orso, l’agnello. Epistolario bulgaro con don K. Raev e mons. D. Theelen“. Milano 2013.
- „История на католическата общност село Малчика (1605 – 2015)“. Белене 2016.
- „Lettere dai confini d’Europa. I primi Missionari Passionisti in Bulgaria e Valacchia durante l’episcopato di mons. Pavel Dovanlia (1781 – 1804). Belene 2017.
- „Lettere dai confini d’Europa. La Diocesi di Nicopoli ed il Vicariato di Valacchia durante gli episcopati di mons. Pavel Dovanlia e mons. Francesco M. Ferreri cp (1776-1813). Belene 20
- Епистоларното наследство на Павел Дуванлията (Гайдаджийски), католически епископ на Никопол. София 2024 – Съставители на сборника и преводачи на писмата на духовника са отец Паоло Кортези, проф.Красимир Станчев и доц. Радослав Спасов.