Енория „Рождение на Блажена Дева Мария“ гр. Белене
История на енорията
Мисионерът и по-късно първи католически епископ в българските земи Петър Солинат поставя началото на покръстването на павликяните от селата в Северна България – Белене, Ореш, Трънчовица и Лъжене в началото на XVII век. През 1622 г. епископът е отчел 130 павликянски къщи в Белене с около 1000 души, от които 500 бил покръстил. През 1640 г. според епископ Петър Богдан в Белене има 920 католици и 10 турски къщи с 50 души,
Католическото население на четирите села са ядрото на създадената през 1648 г. Никополска католическа епархия. През август същата година Конгрегацията за разпространение на вярата назначава епископ на епархия Филип Станиславов – павликянин от село Ореш. След завършване на образованието си в Рим през 1635 г., се връща в родния край като мисионер. Дълги години той живее в село Трънчовица. Според епископ Станиславов през 1659 г. числото на католиците в Белене е 700 души. За да избегнат плащане на данък, минавали южно от Балкана или се криели във Влашко, което се потвърждава и от проф. Милетич, че такава миграция е съществувала до селата Калаброво (вероятно днешното Иганово) и Калъчлии (днешния град Раковски).
Епископ Антон Стефанов също отбелязва в отчета си до Рим, че павликяните често сменяли местоположението си при някаква опасност. По течението на река Осъм в Троянско и Ловешко е имало ред от павликянски села.
През XVII век седалище на Никополския епископ е село Белене. По настояване на епископ Пулези през 1760 г. е построена църква, изградена от камък с височината на обикновена къща. През 1766 г. църквата е унищожена от турците вследствие на клевета, а епископът е бил преследван.
През 1871 в Белене има 157 католически, 76 влашки, 12 турски и 10 цигански семейства. Според първото преброяване в Княжество България през 1881 г. в село Белене живеят около 1450 католици.
През 1883 г. текат преговори между Румъния и Ватикана за отделяне на Влашко от юрисдикцията на Никополската епархия, епископ Игнацио Паоли е в Букурещ и упражнява властта си в епархията чрез генерални викарии, които имат едногодишен мандат със седалище в Белене. Първият носител на тази длъжност е енорийският свещеник в Русе Иполито Агосто. По-късно той е избран за епископ на реорганизираната епархия.
Поради дълбоки разногласия в енорията през последните десетилетия на XIX век, енорията в село Белене е разделена на две. Съществуващият храм „Рождество на Блаженна Дева Мария“ е даден на католиците, които се бунтували срещу мисионерите чужденци, и се учредява нова енория за останалите, които не се интересуват от националността на духовенството. Така в Белене се ражда втарата енория „Свети Антон Падуански“ с първи свещеник поляка с немско поданство Вилибалд Чок. Заради размириците, от 1897 до 1900 г. енорията е без свещеник.
През 1919 г. енорията има 1760 миряни и енорийски свещеник е отец Карл Раев с помощник Петър Аров. На 8 септември 1919 г. в Белене е основано Българско католическо самообразователно и просветно дружество (читалище) „Епископ Филип Станиславов“.
През 1926 г. до самата църква е отлята голямата камбана от софийски леяри Алексиеви. По същото време пред църквата е издигнат паметник на убитите във воините католици от селото.
Белене е родно място на Блажения епископ Евгений Босилков. През 1947 г. в Белене пристига сестра Лициния Плачков – монахиня от ордена на Свети Винкентий. Тя започва да служи в енория „Рождение на Блажена Дева Мария“, но обучава децата от двете енории да свирят на пиано и сформира детски църковен хор към двата католически храма в града. Хорът пее при първото посещението монс. Босилков в родното му място като избран Никополски епископ.
След екзекуцията на епископ Босилков през 1952 година и прогонване на монасите-мисионери и монахините от други страни, сестра Лициния остава сама в Белене. Новата власт я задължава да обучава на пиано децата в читалището. Обучаваните от нея деца завършват обучението си с концерт и получават диплома за завършена школа по начално музикално образование. Две години по-късно сестра Лициния възобновява подготовката на децата за вземане на Първо причастие. Създава и ръководи два църковни хора към двата храма в Белене в продължение на 40 години. През 1976 г. сестра Лициния написва в Белене песен-химн в чест напокровителка на църковните хорове Света Цецилия.
След 1990 г., благодарение на върнатата свобода на вероизповеданията, беленската общност има голямо развитие. Броят на католици е около 5000, има много кръщения (над 150 годишно), сватби, дейности, празници, пълни църкви.
Свещеници през този период са: отец Филип Романов (1983-1992 г.), отец Петко Христов (1992-1995 г.), по-късно избран за епископ; отец Симеон Луков, отец Георги Арлашки, отец Корадо Газбаро (2000-2011 г.) и отец Ремо Гамбакорта (2012 г.)
През 1996 г., идват да работят в Белене монахини от Конгрегацията на „Св. Йосиф на Явлението“. Благотворителната организация „Каритас“ – Русе основава свой енорийски клон през 1993 г. при енорийски свещеник отец Петко Христов, бъдещия епископ, и започва различни дейности в града.
През 2000 г., църква „Рождение на Блажена Дева Мария“ е обявена от монс. Петко Христов за Епархийно светилище, посветено на Епископ Евгений Босилков, син на беленската общност, беатифициран от Папа Йоан Павел II на 18 март 1998 г.
В началото на ХХI век, общността започва да действа и да живее активен духовен живот. През 2003 г., с голямо желание и решение на монс. Петко Христов, е назначен един енорист за цялата общност – отец Корадо Газбаро от Конгрегацията на пасионистите. Сформиран е един Пасторален съвет за цялата общност. В двора на светилището е построен нов „Център за културно и религиозно възпитание Евгений Босилков“, където децата на цялата общност учат катехизис и се срещат, и където се празнуват заедно различите събития.
От септември 2012 г. е назначен за енорист отец Паоло Кортези, а през 2013 започва понтификата на папа Франциск, който настоятелно кани църквата да излиза и да се обнови в мисионерската си дейност.
Беленската католическата общност тогава, до 2017 г., прави някой стъпки за да остави значителни знаци на надеждата.
Преди всичко, тръгвайки от почит и набожност към Блажен Евгений Босилков, действа активно Белене да стане място на памет на световно ниво за всички невинни жертви на тоталитарните режими на ХХ век. Разни събития, срещи, книги, документални филми, посещението на Президента на Република България (2 пъти), почистване на Концлагера на Острова, и т. н. Огромна и интензивна работа, която още не е завършена.
Заедно с това, общността дари време, сили и средства за да създаде работни места за млади безработни, за да не бягат от града, и да има достойно бъдеще тука.
От 2017 г. до днес, Католическа общност е намаляла и не прави много, извън обикновените религиозни практики.
Много бързо и очевидно намалява броят на жителите в Белене, където в момента живеят не повече от 2000 кръщавани католици, а през годината има малко на брой Тайнства.
Енористи
отец Мартин от Имочи OFM oss (1614)
отец Тома от Радо OFM oss (1637)
отец Павел от Босна OFM oss (1649)
отец Бениньо от Търново OFM oss (1650-1659)
отец Рафаил от Чипровци OFM oss (1659)
отец Франциск Бенкович от Рагуза (1666-1672)
отец Георги Юрашич OFM oss (1677)
монс. Антон Стефанов OFM oss (1677-1688)
отец Филип от Горно Лъжене (1696)
монс. Марко Андрияшевич (1713-1723)
отец Михаил Добромиров (1723-1727)
отец Джованни Баттиста Джулиани (1728)
отец Лука Рафаеле Биаджи (1728-1735)
отец Паоло Келос (1739-1742)
дон Сефано Гандолфо CSJB (1759-1762)
дон Джованни Батиста Пароди CSJB (1762)
дон Доменико Антола CSJB (1765-1766)
отец Никола Горанов (1787-1800)
отец Бонавентура Паолини СР (1801-1804)
отец Фортунато Ерколани СР (1808-1810)
отец Бонавентура Федели СР (1808)
дон Микеле Санчио (1811-1813)
отец Григори Новак (1815)
отец Джузепе Молайони СР (1816)
отец Маттео Балдини СР (1819-1826)
отец Филиппо Скварчиа СР (1830-1834)
отец Луиджи Чинти СР (1834-1835)
отец Анджело Страмучи СР (1835)
отец Лудовико Капело СР (1836-1838)
дон Никола Пенов (1838-1840)
отец Карло Романо СР (1840-1857)
отец Еудженио Валенте СР (1858-1866)
отец Теодоро Челли СР (1866-1869)
отец Мариано ди Понцо СР (1869-1872)
отец Еразмо Гильотти СР (1872-1874)
дон Винченцо Яковски (1875-1878)
отец Бонавентура Мимлич СР (1879-1881)
отец Григорий Пиегса СР (1881-1883)
отец Камилло Шеинет СР (1883-1884)
отец Джузеппе Миранди СР (1884-1886)
отец Онорато Карлесимо СР (1886-1892)
отец Габриеле Ферри СР (1892-1895)
отец Иван Пистит osa ab ass (1895-1897)
От 1897 до 1900 г. – без свещеници
отец Атанас Наскидов (1900-1902)
отец Силвестро Лилла СР (1902-1906)
дон Карл Дженов Раев (1906-1920)
дон Петър Аров (1920)
отец Вартоломей Тасков СР (1924-1933)
отец Никола Калчев СР (1933-1943)
отец Дамян Талев Антонов СР (1947-1949)
отец Михайл Николов СР (1949-1964)
отец Георги Шипка
отец Йосиф Рафаилов Йонков
отец Игнат Бадов (1981-1983)
отец Филип Романов (1983-1992)
отец Петко Христов (1992-1995), по-късно избран за епископ
отец Симеон Луков
отец Георги Арлашки
отец Корадо Газбарро СР (2000-2011)
отец Ремо Гамбакорта СР (2012)
отец Паоло Кортези СР (от 2012 г. до днес)
История на храма
Първите исторически данни за наличието на църква в Белене са открити в доклад на епископ Петър Солинат от далечната 1622 г. Той е успял да построи една малка къща за трима мисионери. В друг доклад от 1625 г., епископ Илия Маринов пише, че „в село Беляни има дървена църква, дълга 11 крачки и широка – 6, намира се на самия дунавски бряг и е посветена на Успение Богородично. Църквата е обновена и препокрита от францисканския брат Мартино с дарения от чужбина.“
През 1721 г., епископ Марко Андрияши посочва в свой доклад, че „Църквата в Белене е покрита с дъски и е доста пострадала от щетите на времето и хвърляните от турците камъни. Търся начин да уредя от Високата Порта разрешение да пооправя тази църква и да я покрия с керемиди.“
В документ от 1766 г. се съобщава, че по настояване на епископ Никола Пульези, през 1760 г. е изградена сравнително голяма църква, зидана от камък, но доста ниска, приличаща повече на обикновена къща. И този храм не просъществува дълго. Беленчани остават без църква за повече от 60 г.
През 1831 г. започва строежа на нова малка църква, която е завършена през април 1832 г. От писмата на отец Филип Скуарча, става ясно, че през 1832 г. първият секретар на пашата моли свищовския войвода да даде разрешение за построяване на нов по-голям храм в Белене. По това време в Белене има около 800 католици.
През 1838 г. епископската резиденция е върната отново в България и отново в село Белене. Шест години по-късно, там се установява и Никополският епископ – епископ Джузепе Молайони, който чрез дарение от Конгрегацията за разпространение на вярата от град Лион, успява да ремонтира църквата и я преструктурира изцяло.
По силата на предписанията за религиозните свободи на Хатихумаюнa от 1856 г. епископ Анджело Парси поръчал в Букурещ две камбани за енорията и на 10 февруари 1857 г. са монтирани.
През 1860 г. е построена голяма църква посветена на Рождението на Блажена Дева Мария с финансова помощ от Австро-Унгария и Италия, а местното население помага с материали и труд. Енорист по това време е отец Евгений Валенте.
На 4 август 1917 г. при силна буря гръмотевица е засегнала камбанарията и църквата.
По време на служението на отец Никола Калчев (от 1933 до 1943 г.) са били изографисани стените на църквата и е доставен нов хармониум. Картини на тавана: Св. Богородица, Св. Троица и Бичуването на Св. Петър и Св. Павел са рисувани от унгареца Йосиф Кит, а по стените – от художник руснак. Църквата е елекртифицирана през 1949 г.
На 8 април 2000 г., e осветен главният олтар на църквата и към старите мощи е добавено парче от ризата, напоена с кръвта на Блажения епископ Евгени Босилков.
През 2020-2021 г. сградата на църквата е ремонтирана по проекта на архитектите Александър Генчев и Иглика Люцканова. Фасадите на църквата са изцяло реставрирани, като съществувалите някога мазилкови орнаменти и капители са възстановени от гранит и мрамор. Декоративният релеф в централния фронтон е възстановен от бял мрамор. Аварийно укрепваната в годините камбанария с допълнително изградени бетонови пиластри е възстановена в първоначалния й вид. Конзолите и фризовете на двете странични врати на западната фасада, подменени с поликарбонатни двускатни покривчета, са изцяло реставрирани. Гранитен цокъл със завършващ фриз подменя правеният допълнително мозайков цокъл. Направено е художествено осветление, което подчертава декоративните елементи по фасадите и камбанарията.
В интериора са въведени нови елементи. Мотивите в централната пътека в църквата, която води към олтара до Презвитериума е от гранит и мрамор в различни цветове, и са заимствани от чипровските килими. С това се подчертават корените на католическата вяра, които тръгнали от Чипровци. Изцяло е променен и презвитериума, запазвайки стария олтар, но изцяло облечен с мрамор в различни цветове. Зад олтара, цялата част на дарохранителницата е напълно реновирана с колони и мрамор, а в средата, над дарохранителницата, е поставена старата икона на Рождението на Дева Мария. Тя е заобиколена от синя мозайка. Олтарната маса е изградена в стила на олтара зад нея, като са заимствани характерните двойни кръгли колони, облечени в мрамор. Между тях е разположена мозайка, изобразяваща Агнеца Божий с кръст, върху книгата или свитъка със седемте печата, която Йоан от Патмос вижда в Откровение от Исус Христос. Художникът Стоян Карагеоргиев е автор на мозайката.
По време на основния ремонт на храма на 8 април 2020 г., под олтара са поставени мощите на блажен Евгений Босилков, свети Павел от Кръста, света Емилия дьо Виалар (основателка на девическата конгрегация Св. Йосиф на Явлението), свети Винченцо М. Страмби и на младежите-пасионисти свети Габриеле на Скръбната Божия Майка, света Джема Галгани, блажени Мъченици от Даймиел (26 испански младежи), блажен Гримоалдо Сантамария, и блажен Пио Кампидели. На 15 декември 2021 г. в конкурса „Сграда на годината България 2021 г.“ ремонтираната сграда на църката получава специалната награда в категория: Социална инфраструктура и сгради със специално предназначение.
Храмов празник – 8 септември.
Светилище „Блажен Евгений Босилков“
Тази църква е обявена за Епархийно светилище „Блажен Евгений Босилков“ от Епископ Петко Христов с Декрет от 16 ноември 2000 г. В Светилището се намира кръщелният купел, в който е кръстен монс. Босилков, след раждането му на 16 ноември 1900 г.
На олтара, посветен на него, е иконата, изобразяваща традиционния образ на Блажения и реликвата на епископ Евгений Босилков – капсула, изработена във Ватикана и дарена от папа Йоан Павел II. Реликвата е част от ризата на Блажен Евгений, която е носил в Софийския затвор, по която са останали следи от кръв – видим знак за мъченията, на които е бил подложен. Поклонниците, които посещават Светилището, могат да получат пълна Индулгенция в деня на празника на Блажения – 13 ноември и по време на поклонение.
Светилището е поверено на събратята на Блажен Евгений Босилков – отците Пасионисти. Първи ректор на Светилището е отец Корадо Газбаро, а от 8 септември 2012 г. негов ректор е отец Паоло Кортези.
Отец Паоло Кортези
Паоло Кортези е роден на 31 март 1974 г. в село Чикола, близо до град Бергамо (Италия).
През 1985 г. започва да учи в семинарията на Пасионистите в село Калчинате и след това завършва гимназия в град Комо. Следва богословие във Верона.
На 14 септември 1996 г. полага първите си обекти като монах пасионист в Рим.
На 25 март 2000 г. полага вечните обекти в родното си село Чикола и на 30 април същата година е ръкоположен за дякон в катедралата на Верона. След ръкоположение е преместен в енория „Света Мария Горетти“ в град Милано.
Тука, на 12 май 2001 г. е ръкоположен за свещеник и служи до 2010 г. като помощник енорийски свещеник.
През октомври 2010 г. е изпратен в България от Ордена на Пасионистите.
От 8 септември 2012 г. е назначен енорист на беленската общност и ректор на светилището на Евгений Босилков.
На 21 декември 2016 г. е награден с Почетен знак на президента на Република България за приноса му „за предаването на знанието за тоталитарното минало и всеотдайната работа за почитане на паметта на жертвите на комунистическия режим“.
На 11 декември 2017 г. е отличен с наградата „Човек на годината 2017“, от Българския хелзински комитет за „принос към правата на човека и правозащитността, заради силния пример за истинско милосърдие, който даде, приютявайки семейство законно пребиваващи сирийски бежанци в началото на 2017 г.“
В момента е и отговорник на отдела „Поклонничества“ на епархия.
Автор е на следните книги:
- „Il lupo, l’orso, l’agnello. Epistolario bulgaro con don K. Raev e mons. D. Theelen“. Milano 2013.
- „История на католическата общност село Малчика (1605 – 2015)“. Белене 2016.
- „Lettere dai confini d’Europa. I primi Missionari Passionisti in Bulgaria e Valacchia durante l’episcopato di mons. Pavel Dovanlia (1781 – 1804). Belene 2017.
- „Lettere dai confini d’Europa. La Diocesi di Nicopoli ed il Vicariato di Valacchia durante gli episcopati di mons. Pavel Dovanlia e mons. Francesco M. Ferreri cp (1776-1813). Belene 20
- Епистоларното наследство на Павел Дуванлията (Гайдаджийски), католически епископ на Никопол. София 2024 – Съставители на сборника и преводачи на писмата на духовника са отец Паоло Кортези, проф.Красимир Станчев и доц. Радослав Спасов.