История на енорията „Пресвета Троица” в Асеново
След разгрома на Чипровското въстание през 1688 г. оцелелите жители на Чипровските католически села се изселват на север и запад извън пределите на българските земи. През 1741 г. малка част от тях достигат до Банат и се заселват във Винга. За разлика от другите бежанци, които постепенно са асимилирани от местните етническа среда, заселниците във Винга запазват българската си идентичност.
Законът за населяване ненаселените земи в България е приет през май 1880 г. и допълнен през декември 1891 г. им дава възможност да се завърнат в родината си. През 1889 г. част от жителите на Винга се връщат в България и след два неуспешни опита на разни места през 1892 г. полагат основите на село Асеново. Първоначално в селото се заселват 204 католически семейства. Още с преселването селото се характеризира с домове с вътрешна уредба по европейски тип – легла, маси и столове.
Първите две години след заселването, в Асеново не е имало църква нито постоянен свещеник. От време на време, верните били посещавани от отците Амвроз, Галярди, Гаврил Фери и Хенрих Дулсе. Те служили светата литургия в къщата на Гьюра Мескин, в една стая, временно превърната в параклис.
За отец Хенрих, още помнят старите хора, как ги посетил за Коледа, обут в римски сандали от ремъци, на бос крак. Из пътя от Белене за Асеново, шейната влетяла в дълбок сняг и конете не можали да я изтеглят. Отец Хенрих слязъл в снега да тика. Пристигнал в село полузамръзнал, жените му загряли вода да си измие краката, не знаейки че това е вредно, но той, който знаел, поискал студена. Този акт направил силно впечатление на народа.
През този период от време, за кръщения и венчавки, католиците от Асеново ходели в с. Трънчовица; в тамошните регистри тези обреди са записани.
В 1894 г. населението направило постъпки при владиката за постоянен свещеник. Негово Високопреосвещенство Хенрих Дулсе им изпратил отец Павел Корселис, белгиец, скоро пристигнал в България.
Понеже нямало нито църква, нито енорийски дом, свещеникът бил настанен на квартира в асеновчанина Боно Шипка. Същата година Гьюра Мескин, със свои средства, построил параклис от печени тухли, посветен на Светия Честен Кръст Господен, в който служили литургия. Понеже параклисът бил много малък, в него влизали само свещеник, децата прислужници и клисаря; народът стоял благоговейно отвън, на открито.
Религиозността на асеновчани не се задоволява с този параклис. Сега когато са били осигурени със свещеник, те искали и един по-голям Божи дом, който да ги събира всички. Заедно с отец Павел, те решили в 1895 г. да започнат строеж на църква. Определили парцел за църковен двор, измерили четири ниви за издръжка на черквата и свещеника и избрали първите черковни настоятели Митко Чокан и Антон Делин и започнали работата на стопански начала.
Планът е бил начертан както следва: черквата, дълга около дванадесет метра и широка около шест, с три по-големи прозорци на изток; вратата на север и олтара на юг. До нея, прилепен на олтарната стена, енорийски дом за свещеника, състоящ се от две стаи на маза и на западната им страна. Еноряшите издигнали стените, дебели около 70 см. и високи около шест метра. Владиката и енорийският свещеник дали пари за дървения материал и за ламарина за покрива. Августин Палатин безплатно и сам е извършил покриването. Иван Делин бил изпратен във Винга да събира парична помощ, икони, свещници, статуи и други вещи. Отец Павел сам е поставил стъклата на прозорците. Така са били построени първата черква и енорийски дом.
След като получил за себе си и за черквата четирите ниви, отец Павел намислил да си обзаведе едно малко стопанство. Купил си два коня, файтон, шейна, каруца, плуг, грапа и други сечина. Владиката му подарил хубава швейцарска крава с теле. Първият доманин на това модерно, за ония времена, стопанство е бил Мито Щербан със съпругата си Юлка, пъргав и умен стопанин и работник, а жена му, чиста и пестелива доманиня на енорийския дом.
Свещеникът започнал веднага обработването на земята по белгийски. Сеел по три декара картофи. Хората се чудели какво ще ги прави. Но като затиснал снегът, почнали да му искат за ядене и той им давал срещу работа.
По онова време отец Павел, след привършване почти на работите, заминал на поклонение на Божи Гроб. Заместил го за месец отец Франц Кринкс, млад, ревностен германец.
Религиозното чувство е подтиквало асеновчани към църковна благотворителност. През годините 1896, 1897, 1898 те се надпреварвали кой какво ще подари на черквата. Гашпар Мескин е купил от Тирол хубавия голям олтар; Антон Делин, пак от там, е подарил една статуя Христос Възкръснал, която служи в процесията в събота на Великден; Антон Хаджа е купил статуя св. Иван Непомук, мъченика на изповедната тайна, и построил за нея на площада, пред своята къща, хубаво параклисче. Тук, пред празника на светеца, няколко дни под ред богомолци в процесия идвали да възпяват Божия служител и да му се молят. Други семейства са подарявали икони и други предмети за скромния храм. Железарят Гашпар Дянов безплатно е направил Кръста над входа на черквата и други нужни предмети; дърводелецът Маци Грос, за Божия слава, е изработил скамейки, пейки, поставил новия олтар и му направил нужните три стъпала.
Една – две години след това, жителите поискали и камбанария на черквата. Намерил средства, пристроили със сурови тухли на входа две стаи с предверие, над тях галерия, както в големите черкви, и на покрива на новата постройка издигнали камбанария, в която поставили двете камбани. Каква радост била за населението да чува от всичките краища на селото Божия глас! Мъжете певци, от галерията, с висок глас и голяма любов хвалели с песни Всевишния.
Отец Павел, уморен от труд, мъки и лишения; прекарал и една тежка болест (пневмония), поискал от началството си почивка. Тя му била дадена и в края на август 1901 г. заминал за Рим. Той оставил в Асеново много добри спомени и добри дела.
След отец Павел, за енорийски свещеник бил изпратен отец Йероним Шмит, ирландец, доста стар вече. Той е имал за помощник отец Освал Донили, също ирландец. И двамата свещеници с усърдие се хванали на работа. Най-трудното е било да изучат езика.
От 1901 г. Н. В. Преосвещенство е имал за Коадютор монсиньор Яков Росасан, французин, голям дарител на църкви в епархията ни. Негово Преосвещенство решил да направи в Асеново нов храм Божи, по-достоен за Господнето Величие. Основният камък бил положен в 1907 г. и работата била поверена на отец Йероним, подпомаган от двама братя монаси: Тодор Кремерс и Теофил Върбек и двамата белгийци. Първият е водил зидарията, а вторият, отличен дърводелец – темплар, е изработил сам врати, греди, тавани и пейки. Новата черква е била осветена от Н. В. Преосвещенство Хенрих Дулсе през 1909 г. Една снимка, направена тогава и запазена в салона на енорийския дом, увековечава тържеството.
След това, старата черква била разделена на четири стаи, тъй че енорийския дом станал много разкошен за времето си.
Старите асеновчани са имали една жива вяра в Бога, Един и Троен, велика тайна на Християнството, вяра донесена от Банат и изповядвана на дело. Няколко души асеновчани, работници в Съединените Щати на Северна Америка, събрали суми помежду си и между Вингани, пак там на работа, и издигнали хубав паметник на Света Троица, пред черквата, на площада. Този паметник е осветен на 10 октомври 1910 г. от владиката Х. Дулсе.
Имената на дарителите са написани на цокъла. Те са: А. Янчин, А. Делин, А. Хорват, А. Буньов, Г. Ройков, Г. Франкешков, П. Дупца, П. Неделов, П. Луков, Б. Петров, П. Дупца, Н. Ловров, Н. Русинов, Н. Бартолов, Н. Янчин, Д. Риминчен, Н. Дупца, М. Бегов, М. Добров, М. Васелич, И. Чуляк, И. Стоянов, Ф. Русинов, С. Манушов, М. Чуляк, А. Тошков, П. Вирураз, И. Неделов, С. Янчин, М. Манушов, И. Ранков, Н. Караген, Г. Неделов. Поклон на всички тях!
От няколко години, отец Йероним бил останал самичък; годините му натежали и очите му отслабнали; службите трудно извършвал. Тогава владиката му дава за помощник отец Методий (Петър) Карабенчов, асеновчанин, през 1913 г. В 1915 г. отец Йероним, ослепял напълно, се оттеглил в манастира в Русе, гдето в молитва очаквал своята блажена кончина, дошла в 1917 г.
От заминаването на отец Йероним, отец Методий поел управлението на енорията, която е водил до 1920 г.
През този период от време бушувала Първата световна война. Поради интерниране на шестима свещеника от епархията, чужди поданници, и после освободени с известни условия, владиката Дамян Теелен, бил принуден да направи промени на енорийските свещеници.
В Асеново бил пратен отец Стефан Брагалия, италианец.
Той пристигнал на 28 август 1920 г. Работил вече като помощник в с. Ореш и като енорийски в с. Брегаре, отец Стефан бил добре приготвен да управлява Асеновската енория.
Когато постъпил новият енорист, църквата не била изографисана. Той решил да я украси. Един млад, талантлив художник от Плевен Йосиф Киш, се наел да извърши тази работа. Това става през 1924 г. Пастир и пасоми се надпреварвали да вземат дял в разноските. Образите на светите Петър, Павел, четиримата Евангелисти са били платени от следните благодетели: Петър Мескин, Франко Калиник, Тодор Иванов, Иван Делин, Марко Транколов, Петър Цилев. Иконата на Скръбната Божия Майка била платена от дружеството на светите Броеници. Църквата добила много красив вид, настройващ човека за молитви.
През 1927 г. през месец юни, за общото добро на епархията си Н. В. Преосвещенство направил едно разместване на свещеници. В Асеново бил изпратен за енорист отец Фабиан Кнобен. За кратко време той успял да събере около себе си всички деца: щом били свободни, те тичали при него да му пеят стари народни песни, донесени от Банат, които той записвал, за да не се забравят.
Отец Фабиан поставил на камбанарията, построена едновременно с черквата, часовника купен от отец Стефан преди заминаването му.
През м. април 1928 г., Владиката повикал пак отец Стефан на този пост и той остава в Асеново, продължавайки да работи за моралното и материалното издигане на църквата и енорията. През 1928 г. в селото има 240 семейства с приблизително 1300 души.
Асеновчани мислили постоянно за хубавата Винганска черква с двете й високи готически камбанарии и мечтаели да имат нещо подобно; тяхната черква била само с една камбанария от дясно на входните врати. Отец Стефан се потрудил да удовлетвори и това желание на своите енориаши. През 1928 – 1929 г. той построил двете хубави камбанарии, които красят площада. Те му стрували 175 000 лв. Владиката подарил ламарината за покривите им. Поставил на дясната камбанария хубавия часовник, който бие часовете на една от трите камбани, и показва на жители и пътници, че времето безспирно тече и животът безвъзвратно крачи към своята кончина. Мъдър ще бъде онзи, който не забравя това.
За помощник отец Стефан е получил в 1937 г. отец Яков Пеше, италианец, много деен свещеник, който за кратко време основал отлично школуван църковен хор, издигащ с пеенето душите на богомолците в небето. Той формирал и една духова музика от 14 инструмента. Тези музикални дейности му отнемали цялото свободно време и дори нощната почивка. Отец Яков е извършил и други подобни начинания, за които асеновчани ще му бъдат признателни и за които Господ ще го възнагради.
През 1952 г. асеновският свещеник Йероним Луков Серафимов, родом от с. Ореш, е осъден на 12 г. затвор в един от серията процеси срещу католическото духовенство. Замества го отец Исидор Антонов Делин, преселил се с винганския си род в Асеново, и служи в селото до края на живота си през 1955 г.
След него тук са служили свещениците отец Асен Генов и отец Йосиф Минчев.
В края на 1970-та г. за енорийски свещеник на енорията е назначен отец Недялко Романов от обществото на отците францискани конвентуалци. Той служи в енорията до своята кончина през 1999 г.
След подновяване на мисията на отците-пасионисти в България, за енорийски свещеник тук е назначен отец Анджело Джорджета. След него, енорията е обслужвана от отците францискани конвентуалци, полските свещеници: отец Збигнев Карниевич, отец Станислав Жемински, отец Ярослав Барткиевич, отец Евгений Ружански, отец Венцислав Николов . Настоящият енорийски свещеник е отец Артур Хелстовски.