История на енория Гостиля
Първите заселници на селото, дошли от Банат, са изключително от римокатолическо вероизповедание, но още в края на XIX век в селото идват и православни българи – бежанци от Егейска Македония. Преселници от Банатските българи – католици се заселват на двата бряга на потока Гостиля през 1891 – 1892 г.
Черкoвните служби на банатските българи-католици през първите години след заселването се извършват в помещение на частна къща от пътуващи свещеници.
В началото за тях се грижат отците Лавренти Манганели, Амброзий Галярди и бъдещия епископ Хенрих Дулсе. През 1893 г. отец Амброзий Галярди, роден на 24 октомври 1860 г. в Италия, е назначен за постоянен енорист.
Първият свещеник в селото е назначен през 1893 г. италианецът Амброзий Галярди, монах пасионист, наричан от гостиляни дядо Амброждо. Същата година е построена малка, покрита с ламарина черква и скромна паракия до нея.
През 1904 г., насърчен от Никополския епископ Хенрих (Анри) Дулсе, отец Амброзий издига храма „Пресвето Сърце Исусово“ по проект на италианския архитект Джовани Мосути. Строежът е подпомогнат със средства, събрани от Никополския помощник епископ Жак Росасан, а дарители са католиците от селата Белене, Ореш, Трънчовица и Лъжене и архиепископът на Париж Мишел дьо Беларога. Жителите на селото участват с много доброволен и безвъзмезден труд в строителството на новата църква. Отец Амброзий лично изработва от дърво олтарите, светиилниците и пейките. На празника Пресвето Сърце Исусово през 1905 г. епископ Жак Росасан я освещава. През същата година небрежно изградена камбанария се срутва и частично разрушава покрива на безплатно по това време черква. Макар и ремонтиран, след две години покривът отново се руши. Отец Галярди служи в Гостиля до смъртта си през 1914 г. и е погребан там.
Асеновчанинът Алоизий Манушов служи от 1914 г. до 1920 г., набавя нови средства и ремонтира покрива и останалите части на храма.
Белгиецът Рихард Хофман, по време на своята служба 1920 – 1925 г., с наследени от предшествениците си пари и добавените от владиката Дамян Телен и помощи от Белгия, започва през 1924 г. строеж на нова камбанария и построява първия етаж на нова паракия.
С дарения от Германия и Холандия камбанарията е завършена през 1926 г. от свещ. Херман Демер, който съставя и немско-български речник и популяризира футбола сред местните младежи. Помощник-енорист в това време е Хуго ван Бергман – холандец.
На 1 януари 1928 г. село Гостиля наброява 1334 души от който 1047 са католици по западния обред.
От 1940 г. до 1947 г. енорист е отец Плачидо Корси, станал по-късно „временно управляващ Апостолическата делегация“ на Ватикана в София.
От 11 септември 1949 г. енорист е отец Мирослав Банчев, бивш директор на католическата семинария на успенците в Ямбол. През 1952 г. отец Банчев е арестуван и осъден на 20 години лишаване от свобода по един от изфабрикуваните съдебни процеси срещу католическите духовници. След излизането от затвора през 1964 г. отново ръководи енорията още 20 години.
През 2008 г. в селото живеят около 300 души.
Енорийски свещеници, работили в Гостиля: отец Лавренти Манганели, отец Амброзий Галярди, отец Анри Дулсе, избран по-късно за епископ; отец Рихард Хофман, отец Плачидо Корси (1940-1947), отец Мирослав Банчев (1949-1952, 1964-1984), отец Анджело Джорджетта (1996-), отец Збигнев Карниевич (2004-), отец Койчо Димов (2010- 2013), дякон Владислав Томич (2014-2016).
По случай вековния си юбилей в началото на XXI в. вътрешна част на църквата е изцяло обновена, през 2016 г. храмът е ремонтиран отвън. През 2017 г. се ремонтира паракията (дома за свещениците) до нея, като на първия етаж се обособява зала за занимания с децата и младежите от селото. През същата година, с Декрет на Никополския епископ монс. Петко Христов, църквата е преименувана на „Непорочно сърце Мариино“. Храмовият празник се чества винаги в събота, на другия ден след Пресвето Сърце Исусово, което е подвижен празник и се чества в петък.