ПОСЛАНИЕ ОТ ПАПА ФРАНЦИСК ЗА 99-ия СВЕТОВЕН ДЕН ЗА МИСИИТЕ ПРЕЗ 2025 ГОДИНА

[19 октомври 2025 година]

Мисионери на надеждата сред народите

Скъпи братя и сестри!

За Световния Ден на Мисиите за Юбилейната Година 2025, чието основно послание е надеждата (виж Булата Spes non confundit, т. 1), аз избрах това мото: «Мисионери на надеждата сред народите». То напомня на всеки християнин и на Църквата, както и на всяка общност на кръстените, основното призвание да бъдем посланици и строители на надежда, като следваме Христос.  Пожелавам на всички време на благодат с верния Бог, Който ни възроди отново във Възкръсналия Христос  «за жива надежда» (виж 1 Петр 1, 3-4). Искам да припомня някои основни аспекти на християнската мисионерска идентичност, за да се оставим да бъдем водени от Духа на Бога и да горим със свято дръзновение за един нов евангелизаторски сезон  на Църквата, изпратена, за да съживи надеждата в света, в който витаят мрачни сенки (виж Енцикликата Fratelli tutti, т. 9-55).

  1. По стъпките на Христос, нашата надежда

Чествайки първият обикновен Юбилей на Третото Хилядолетие, след този през 2000 година ние отправяме поглед към Христос, Който е в центъра на историята, «както вчера, днес, така и навеки» (Евр 13, 8). В синагогата на Назарет, Исус обяви изпълнението на Писанието в този ден „днес” на Неговото историческо присъствие. И така Той се разкри като пратеник на Отца, миропомазан от Светия Дух, за да носи Благата Вест за Царството Божие и да постави началото на «Годината на Господа, която ще донесе спасение» за цялото човечество(виж Лк 4, 16-21).

В това мистично “днес”, което продължава чак до края на света, Христос е изпълнението на спасението за всички, особено за онези, чиято единствена надежда е Бог. В Своя земен живот, «Той обикаляше и вършеше добрини и изцелявайки всички онези», които бяха под властта дявола (виж Деян 10, 38), връщайки на нуждаещите се и на народа надеждата в Бога. Освен това Той е изпитал всички човешки слабости, с изключение на тази на първородния грях, преминавайки дори през критични моменти, които могат да доведат до отчаяние, както в агонията в Гетциманската градина и върху Кръста. Но Исус поверяваше всичко на Бог-Отец, подчинявайки се  с пълно упование в Неговия план за спасение на човечеството, план за мир бъднина и надежда (виж Еремия  29, 11). Така Той стана божествен Мисионер на надеждата, пример свише за онези, които през вековете изпълняват мисията, получена от Бога, дори в екстремни изпитания.

Чрез Своите ученици, изпратени до всички народи и мистично придружавани от Него, Господ Исус Христос следва Своето Служение за надежда на човечеството.  Той се свежда към всеки беден човек, страдащ и отчаян, разяден от злото, за да излее «върху раните му мирото на утехата и виното на надеждата» (Предговор към “Исус Добрият Самарянин”). Подчинявайки се на Своя Господ и Учител  и със същия дух за служение, Църквата, която е общност от ученици-мисионери на Христос продължава тази мисия, поднасяйки своя живот за всички сред народите.  Докато от една страна Църквата трябва да се изправи пред преследвания, пред изпитания и трудности, а от друга страна пред  собствените си несъвършенства и падения, дължащи се на слабостите на всеки от нейните членове, тя постоянно е подтиквана от любовта на Христос  да напредва обединена с Него по този мисионерски път и да поеме като Него и с Него, вика на човечеството и дори стенанията на всяко създание  в очакване на окончателно изкупление. Това е Църквата, която Господ винаги и завинаги призовава да следва Неговите стъпки: «Не една статична Църква, [но] една мисионерска Църква, която върви с Господ по пътищата на света» (Проповед на Литургията за закриване на Генералната Асамблея на Синода на Епископите, 27 октомври 2024).

Затова нека да се почувстваме вдъхновени да тръгнем в нашето пътуване  по стъпките на Господ Исус Христос, за да станем  с Него и в Него знаци и посланици на надежда за всички, на всяко място и при всички обстоятелства, които Бог ни дава да живеем. Нека всички кръстени, ученици-мисионери на Христос, да накарат да заблести Неговата надежда във всички краища по света!

  1. Християни,носители и строители на надежда сред народите

Следвайки Господ Исус Христос, християните са призвани да разпространяват  Благата Вест,  споделяйки конкретните условия на живот с онези, които срещат по пътя и по този начин стават носители и строители на надежда. Наистина, «радостите и надеждите, скърбите и тревогите на хората от това време, особено на бедните и всички онези, които страдат, са също така радости и надежди, скърби и тревоги на учениците на Христос, и няма нищо наистина човешко, което да не намери отзвук в сърцата им» (Gaudium et spes, т. 1).

Това известно твърдение на  Втория Ватикански Събор, което изразява чувството и стила на християнските общности по всяко време, продължава да вдъхновява техните членове и да ги подкрепя да вървят със своите братя и сестри по света. Мисля особено за вас, мисионерите  ad gentes, които, следвайки божествения призив сте отишли сред други народи,  за да известявате Божията любов в Христос. Благодаря Ви от все сърце! Вашият живот е конкретен отговор на заповедта на Възкръсналия Христос, Който изпрати учениците Си, за да научат всички народи (виж  Мт 28, 18-20). Така вие припомняте универсалното призвание на кръстените да станат част от хората, чрез силата на Духа и ежедневния ангажимент на мисионерите на голямата надежда, която Господ Исус Христос ни дава.

Хоризонтът на тази надежда надхвърля мимолетните светски реалности и се отваря към божествените реалности, които ние вече предвиждаме в настоящето. Наистина, както го припомняше Свети Павел  VI,  спасението в Христос, което Църквата поднася на всички, като дар на Божието милосърдие, не е само  «иманентно до степента на материалните или дори духовните […] отъждествявайки се  напълно с временните желания, надежди, дела и борби, но едно спасение, което надхвърля всички тези ограничения, за да бъде постигнато в общение с единственото, Абсолютното, това на Бога: трансцедентно, есхатологично спасение, което със сигурност има своето начало в този живот, но което се осъществява във вечността» (Апостолическо насърчение  Evangelii nuntiandi, т. 27).

Вдъхновени от такава голяма надежда, християнските общности могат да бъдат знаци за нова хуманност в един свят, който в „по-развитите” си райони проявява сериозни симптоми на криза в хуманността: широко разпространено чувство за пълен безпорядък, самота и изоставяне на възрастните хора, трудности да се отзовем на помощ на тези, които живеят на близо до нас. В най-технологично напредналите страни, близостта  е на път да изчезне: всички сме взаимосвързани, но липсват отношения по между ни. Ефективността, както и привързаността към вещи и амбиции ни води до егоцентризъм  и ставаме неспособни за алтруизъм. Евангелието, живяно в общността може да ни превърне в цялостно, здраво и изкупено човечество.

Затова подновявам своята покана за извършване на действията посочени в Булата с насоки за Юбилея   (виж от т. 7-до т.15), като обръщам специално внимание на най-бедните и най-немощните, на болните хора, на възрастните хора, на отхвърлените от материалистичното и консуматорското общество. Като го направим по начина на Бога: с близост, състрадание и нежност, поемайки грижата за личните отношения с братята и сестрите в тяхната конкретна ситуация (виж Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, т.т. 127-128). Често именно те ни учат как да живеем с надежда. И чрез личния контакт, ние ще можем да предадем любовта на състрадателното Сърце на Господ. Ние ще усетим как «Христовото Сърце […] е живото ядро на първото известяване» (Енциклика Dilexit nos, т. 32). Черпейки от този извор, може наистина да поднесем с простота надеждата получена от Бога (виж 1 Петр 1, 21), носейки на другите същата утеха, с която сме утешени от Бога (виж 2 Кор 1,3-4). В човешкото и божествено Сърце на Исус, Бог иска да говори на сърцето на всеки човек, като привлича всеки един човек към Своята Любов. «Изпратени сме да продължим тази мисия: да бъдем знак за Сърцето на Исус Христос и за Любовта на Отца, обхващайки целия свят» (Обръщение към участниците в Генералната Асамблея на Папските Мисионерски Дела, 3 юни 2023).

  1. Обновяване на мисията на надеждата

Изправени пред неотложността на мисията на надеждата днес, учениците на Христос са призвани, като приоритет, да се формират да станат “творци” на надежда и възстановители на едно човечество, често пъти разсеяно и нещастно.

За тази цел трябва да обновим в себе си пасхалната духовност, която живеем във всяко евхаристийно служение  и особено по време на Пасхалната Тридница, център и връх на литургичната година. Ние сме кръстени в изкупителната смърт и Възкресението на Христос, в Пасхата на Господ, която бележи вечната пролет на историята. Тогава ние сме “хора на пролетта”, с поглед винаги изпълнен с надежда, която да споделим с всички, защото в Христос  «ние вярваме и знаем, че смъртта и омразата не са последните слова» за човешкото съществуване. (виж Катехеза, 23 август 2017). Ето защо като започнем от тайните на Пасха, които се актуализират в литургичните Служения и в Тайнствата, ние непрекъснато черпим сила от Светия Дух с усърдие, решителност и търпение, за да работим в обширното поле на евангелизацията на света. «Възкръсналият и славен Христос  е дълбокият извор на нашата надежда, и Неговата подкрепа няма да ни липсва в изпълнението на мисията, която Той ни повери» (Апостолическо насърчение  Evangelii gaudium, т. 275). В Него ние живеем и свидетелстваме за тази свята надежда, която е  «дар и задължение за всеки християнин» (Надеждата е светлина в нощта, Città del Vaticano 2024, стр. 7).

Мисионерите на надеждата са мъже и жени на молитвата, защото «човекът, който се надява е човек, който се моли», както подчертаваше почитаемият Кардинал Ван Туан (Van Thuan), който поддържаше жива надеждата си по време на дългата скръб в затвора, благодарение на силата, която получаваше от своята постоянна молитва и от Евхаристията.  (виж  F.X. Nguyen Van Thuan, Пътят на надеждата, Рим 2001, т. 963). Нека не забравяме, че молитвата е първото мисионерско действие и в същото време «първата сила на надеждата» (Катехеза, 20 май 2020).

Тогава нека да подновим мисията на надеждата с молитвата, особено тази изградена от Божието Слово и по-специално от Псалмите, които са велика симфония на молитвата, чийто композитор е Светият Дух (виж Катехеза, 19 юни 2024г.). Псалмите ни учат да се надяваме в беда, да разграничаваме знаците на надеждата и да имаме постоянно „мисионерско” желание, та Бог да бъде възхваляван от всички народи (виж Пс 41, 12 ; 67, 4). Молейки се ние поддържаме в нас искрата на надеждата, запалена от Бога, за да стане велик огън, който осветява и сгрява всичко наоколо, включително конкретни действия и жестове вдъхновени от молитвата.

И накрая евангелизацията винаги е процес на общността, както и характера на християнската надежда (виж Бенедикт XVI, Енциклика  Spe Salvi, т. 14). Този процес не приключва с първото известяване  нито с кръщението, но продължава с изграждането на християнски общности чрез придружаването на всеки кръстен по пътя на Евангелието. В съвременното общество, принадлежността към Църквата никога не е реалност, придобита веднъж завинаги. Мисионерското действие за предаване и формиране на зряла вяра в Христос следователно е  «парадигмата на цялото дело на Църквата» (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, т.15), дело, което изисква общение с молитва и действие. Настоявам още за тази мисионерска синодалност на Църквата, както и за службата на Папските Мисионерски Дела  за насърчаване на мисионерската отговорност на кръстените и подкрепата на новите отделни Църкви. И насърчавам всички вас, деца, младежи, пораснали и възрастни хора да взимате активно участие в общата евангелизаторска мисия чрез свидетелството на вашия живот и молитвата, чрез вашите жертви и вашето великодушие. Благодаря много за всичко това!

Скъпи сестри и скъпи братя, нека се обърнем към Мария, Майката на Исус Христос, наша надежда. Нека й поверим това пожелание за Юбилея и за следващите години: «Нека светлината на християнската надежда достигне до всички, като послание  на Божията любов, отправено към всички! Нека Църквата да бъде  верен свидетел  за това провъзгласяване във всички части на света! » (Була Spes non confundit, т. 6).

Рим, Свети Йоан Латерански, 25 януари 2025, празника на Обръщането на Свети Павел, Апостол.

ПАПА  ФРАНЦИСК

Copyright © Dicastero per la Comunicazione – Libreria Editrice Vaticana