История на параклиса – костница в Чипровци

През 80-те години на XX в. при археологически проучвания под ръководството на археолога Иван Сотиров при развалините на българската средновековна католическа църква „Света Богородица“ в град Чипровци, са намерени костите на архиепископ Петър Богдан, епископ Илия Маринов и други духовници монаси-францисканци. От тогава те се съхраняват в местния исторически музей.
През пролетта на 2017 г. отец Иван Топалски, енорийски свещеник в енория „Свети Андрей” в пловдивското с. Калояново, заедно с група поклонници, посещават град Чипровци. В града той се запознава с директорката на Историческия музей Анита Комитска, която по-късно го кани за участие в съвета на музея. По време на учредяването на съвета, отец Иван повдига въпроса за костите на тези католически дейци и предлага изграждането на малък параклис, в който да бъдат положени. Идеята получава подкрепа от кмета на общината Пламен Петков, културно-историческите институции в града и общественици.
В началото на октомври 2017 год., делегация от 15 свещеници от Софийско-пловдивската епархия, придружени от отец Койчо Димов – енорийски свещеник в с. Бърдарски геран и заместник кмета по културата на Община Раковски Божидар Стрехин, посещават Чипровци, където връчват на кмета покана за побратимяване между Раковски и Чипровци. По време на тази визита те посещават останките на средновековната катедрала „Света Богородица“, където измолват вечерна молитва. По-късно посещават и Чипровския манастир. През декември 2017 г. Общинският съвет в Чипровци гласува отреждането на място като отстъпено право на строеж, на което да бъде изграден самият храм.
На 3 септември 2018 г. е направена първата копка на параклиса и той е осветен от отец Иван Топалски. Няколко дена по-късно, по време на честването на 330 години от Чипровското въстание, е измолена светата броеница, а след това е отслужена света литургия в памет на починалите католически духовници и на загиналите по време на Чипровското въстание. Литургията е предстоятелствана от отец Койчо Димов. В тържеството участват свещеници от Софийско-пловдивската епархия, водени от отец Иван Топалски, гости от Община Раковски, поклонниците от Румънския град Винга, наследници на бежанци от въстанието, директорът на музея, както и двама православни духовници.
Параклисът е на площ от 35 кв. м, в съседство на останките на средновековния храм и в специално направена капсула, намираща се под олтара са положени костите на архиереите и монасите-францисканци. Строежът на сградата на параклиса e завършен през есента на 2019 г. Архитект на храма е Михаил Радулов. Дарохранителницата и олтарът са изработени в село Житница. Изработено е разпятието и са закупени статуи на Скръбна Дева Мария и Апостол Иван. Витражите са три – на единия е изобразено Успение Богородично, като припомняне за старата катедрала, на втория витраж е изобразен Свети Франциск, тъй като първите мисионера там са били францисканци и третият е стилизиран символ на Дева Мария.
Храмовият кръст е замислен и реализиран като два кръста вплетени в едно цяло – символ на страданието на Христос и жертвата на католиците от Чипровци през XVII в., посветили живота и делото на Вярата и България. Кръстът е изработен и дарен от Петър Чомаков и неговото семейство от село Житница. Изработен е от неръждаема стомана, а монтирането му е осъществено от доброволци през август 2020 г. Кръстния път, вътре в параклиса, е дарение от потомците на някогашните чипровчани, който понастоящем живеят в гр. Винга, Румъния. Кръстният път е рисуван върху платно от Румен Цветков, преподавател в Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване в Пловдив. Платната са поставени в дърворезбовани рамки.
На 24 февруари 2023 г., в параклиса отец Койчо Димов отслужва Кръстен път и Света литургия. Това е първия Кръстен път, отслужен в Чипровци от XVII век насам. На 28 септември 2023 г. в навечерието на 335-та годишнина на въстанието, параклисът е осветен от Никополския епископ монс. Страхил Каваленов в присъствието на италианския посланик Джузепина Дзара, Папския нунций Лучано Суриани, депутата в Румънския парламент от български произход Георги Наков, кмета на Чипровци Пламен Петков, съветника на президента Пламен Славов и много духовници и гости от различни места на българската католическа общност.
Капелан на параклиса е отец Койчо Димов.

Автобиография на отец Койчо Димов

Аз, отец Койчо Димов съм роден на 30.11.1973 г. в град Стара Загора в семейство с католически корени по бащина линиа. Именно моята баба, Мария Пачова бе първият катехист в живота ми. Приех светите тайнства на първа изповед и Първо Причастие от Отец Горазд Куртев, успенец, енорийски свещеник на Ямбол през Пасхата на 1992 г. От 1992 до 1998 бях студент в СА „Димитър Ценов“ град Свищов и участвах в живота на местната енорийска общност „Св.Св.Кирил и Методий“, където получих и моето призвание като дар от беатификацията на Блажен Епископ Евгений Босилков. След отбиване на военната си служба бях приет от Никополския Епископ, Монс.Петко Христов за кандидат – семинарист, една духовна и езикова подготовка от почти две години, и на 31 август 2003 г. постъпих за формация във Висшата Папска Семинария на Рим, до Латеранската базилика и принадлежащия университет. От 2003 до 2008 г. завърших обучението си по философия и богословие в Папския Латерански Университет, като придобих бакалавърска степен и също духовната и пасторална формация в Семинарията, като приех низшите чинове в Църквата – четец и аколитус. Като семинарист имах изключителното щастие да се срещна няколко пъти с Негово Светейшество Папа Бенедикт XVI, Който помогна и за реализацията на моето призвание. След връщането ми в България през лятото на 2008 г. бях изпратен от Монс.Петко Христов в енория „Св.Йосиф“ с.Бърдарски геран в очакване на моето ръкоположение – първо за дякон на 15.11.2008 г. и след това за презвитер /свещеник/ на 18.04.2009 г. От края на май 2009 г. съм назначен за енорийски свещеник на енорията в Бърдарски геран. Още като дякон започнах да посещавам верни в областния град Враца, където живее малка католическа общност от около 30 семейства. През 2011 г. тази общност бе издигната за енория „Успение на Пресвета Богородица“, а аз бях назначен за енорийски свещеник и на тази енория, и от 2014 г. започна строежа на голяма католическа църква.

От 2023 г. съм също капелан на построения параклис – костница в град Чипровци.