Енория „Св. Анна“ с. Малчика
Църквата „Света Анна“ в с. Малчика е Римокатолически храм и е най-стария храм в страната. Най-старият документ за покръстването на Павликяните в Лъжене (сегашното село Малчика) е от Петър Солинат през 1522 г: „В Лъжене има 50 семейства, от които половината – покръстени“. Това е първото споменаване на католическата общност в Малчика.
До 1620 г. е нямало нито свещеник, нито църква в селото. Мисионери в празничните дни са служили Светата литургия от село на село. Първият постоянен енорист е отец Станислав Балович от 1620-1650 г., възрастен и сляп свещеник, в продължение на 30 години служи на малката общност.
През 1640 г. епископ Илия Маринов прави своето пасторално посещение в с. Долно Лъжене, за което посещение той пише следното: „На 28 септември 1640 г. посетих село Долно Лъжене на брега на река Осъм, разположено на равно място, село – богато с жито и животни. Тук няма църква, но има място за нея там където е била старата църква (посветена на Свети Георги). Тук има 180 католици, 46 деца… Имат един свещеник стар“. От 1643 г. броят на католиците става 226. От 1650 г. до 1678 г. отец Йоан Ди Паоло е енорийски свещеник на Трънчовица, като той обслужва енорията в Лъжене от 1679 до 1713 г.
През 1820 г. епископ Фортунато Ерколани получава разрешение да построи малка къща за енорийския свещеник, който тогава е бил отец Микеле Санчио, а след него отец Томазо Скелино строи една зала, която се използва за църква. Строежът завършва през 1828 г. Тогава енорийски свещеник е бил отец Луиджи Бонаугури. След него, свещеници в енорията са отците Йероним Пициканела и Анджело Парси. Отец Анджело е имал възможност да разшири църквата. След него до 1841 г. става енорийски свещеник отец Джузепе Синел. През 1841 г. отец Масимо Ардуино е бил назначен като енорийски свещеник и по негово време се строи сегашната църква.
В това време, освен с катехизис и проповядване на Евангелието; свещениците се ангажират и да учат децата от селото да пишат и да четат, поради липса на училище.
Оттогава има енорийска църква в селото. Църквата, посветена на Света Анна, която съществува преди тази, беше почти изцяло вкопана в земята и в много лошо състояние.
Църквата „Света Анна“ е енорийски храм. След 5 години молби от Н.В.П. Монсиньор Анджело Парси за разрешението на султан Меджид, на 2 април 1851 г. е бил положен първият камък за строежа на нова църква.
Църквата в село Малчика е най-старият католически храм в България. Архитекти от Унгария започнали строежа през далечната 1851 г. и го завършили само за четири години – през 1855 година. Църквата е уникална с външната си каменна фасада. Храмът е бил завършен и осветен на 26 Юли 1855 г. и посветен на Света Анна.
По силата на предписанията за религиозните свободи на Хатихумаюнa от 1856 г. Никополският Епископ Анджело Парси поръчал в Букурещ камбана за енорията и през февруари 1857 г. е монтирана.
Църквата е еднокорабна. На презвитериума има икона на Света Анна, в центъра зад олтара в дясно се намира иконата на смъртта на Св. Йосиф, а вляво Пиета.
Църквата е изградена изцяло от камък. Камъните са взети от село Крушуна до Летница. Отпред е камбанарията, а отзад има два купола. Църквата е със статут на недвижима културна ценност с национално значение.
Енористи през най-трудните години за Католическата църква в България между 1949 г. и 1990 г. са отец Никола Калчев и отец Убалд Караджов. През 1950 г. седалището на енорията е преименувано на Малчика.
След 1990 г. енористи в Малчика са: отец Георги Арлашки от ордена на отците францискани конвентуалци и отец Ремо Гамбакорта от Италия, пасионист. През 2010 г. в енорията е построен нов енорийски дом. За енорията се грижат отците от Конгрегацията на пасионистите. Храмов празник на църквата е 26 юли.
През 2016 г. е издадена книгата „История на католическата общност в село Малчика (1605 – 2015)“ от отец Паоло Кортези.
Ето разширена информация за историята на енорията, според книгата на отец Кортези.
Село Малчика е разположено по западното повечие на река Осъм, до град Левски. Корените на католическата общност в с. Малчика откриваме през далечната 1600 година, когато местните жители, изповядващи павликянството, се обръщат към Западната Католическа Църква.
След 1604 г . Монс. Петър Солинат успява да създаде първите католически общности между тях. За павликянските семейства от Лъжене (Малчика) Солинат пишеше през 1622 година така: „ В Лъжене има 50 семейства от които половината покръстени”.
Първият постоянен енорист е отец Станислав Балович, най-вероятно родом от самата Малчика. Въпреки че е сляп и възрастен, той е служил в Малчика 30 години (от 1620 до 1650 г.). В доклад от посещението на епископа Монс. Илия Маринов през 1643 г. пише, че в Малчика живеят 226 души. През 1648 г. Капелан на Малчика е Брат Ангел от Търново, а през 1649 г. – отец Иван от Малчика, францисканец.
През 1659 г. Монс. Филип Стниславов пише, че село Лъжене (Малчика) има 17 къщи, 150 души, без свещеник и е без църква, литургиите се казват в частни къщи от свещеника на Горно Лъжене отец Петър Ватулия – мирски свещеник.
Между 1650 г. и 1680 г. се е грижил за общността отец Иван Павлов.
В началото на XVIII век, в Малчика живеят 40 католически семейства, общността е посещавана често от монс. Марко Андриаши от Белене. Той бил Генерален Викарий.
От 1755 г. до 1765 г. служи като свещеник отец Петър Лупи. Той умира през 1789 г.
Преди пристигането на мисионерите пасионисти, грижата за енорията в Малчика е поверена на францисканеца-конвентуалец отец Феделе Роки, който редовно посещава селото през периода 1777-1782 г.
През 1781 г. в Малчика живеят 334 души. На 29 април 1782 година стъпват в България, край Свищов, първите двама мисионери Пасионисти. Те се установяват в Трънчовица. Отец Франческо Ферери служи в Малчика /на около три часа път от Трънчовица/. В Малчика живеят около 400 католици. Светата Литургия се отслужва в обори, заради липсата на Църква. „Публичният култ беше забранен. Не можеше нито да се спомене църквата, нито да имат публични събирания. Мисите се служиха в някой почистен обор.”
В 1783 г. Отец Ферери и Дон Матия Раздилович, живеейки в Трънчовица, се грижат и за Малчика.
Католическа общност в Малчика през XIX век
В началото на XIX век в Лъжене биват изоставяни къщи и там се оформи метирис – нещо като укрепен лагер, в който съжителстват хора и добитък. В тези тежки години, Мирският свещеник Дон Матия Раздилович и Пасионистът отец Бонавентура Паолини обслужват общността.
През 1806 година в Малчика останали само 325 души. През 1808 година, заради войната между Русия и Турция, няколко семейства от Лъжене заминават, заедно с други католици и основават село Чопля (настоящ квартал на Букурещ).
През този период работи в Лъжене един млад Свещеник, дон Марко Санчо (1811-1819 г.). В това време в Лъжене живеят около 200 верни.
През 1818 г. в Лъжене живеят 63 католически семейства или общо 266 души.
От 1819 г. до 1822 г. пребивава в Лъжене отец Бонавентура Бонаугури, ревностен човек и свещеник, заедно с отец Матео Балдини.
Около 1820 г. Монс. Фортунато Ерколани издейства разрешително за строеж на малка къща за свещеника в Лъжене и благодарение на това разрешение се прави вкопана в земята плевня, включваща една малка стая, която да служи за Църква, но Светото Причастие се съхранява в храма от 1828 г. Плевнята се намира точно там, където е сегашната Църква.
От 1822 г. до 1823 г. дон Микеле Санчио се грижи отново за Малчика, и в това време пребивава в Трънчовица. Доволен е от Лъжене и в това време е направил 4 или 5 венчавки.
От 1823 г. до 1825 г. се грижи за общността в Лъжене отец Томазо Скелини пасионист, който преди служил в Чопля.
От 1825 г. до 1827 г. е назначен като енорист отец Филип Скварча, пасионист, който живее в Трънчовица. Омразата на Турците става все по-голяма и един път хвърлили срещу него камъни. Отец Филип пише, че в Малчика „Турците са по-благи и снизхителни, защото съм симпатичен на главния Субпаша….. Послушанието, скромността и пламенността на католиците, които са около 400, са забележителни. Всеки ден казвам литургията и всяка вечер молим Св. Броеница. Всички участват в Светите Тайнства…..”
От 1826 до 1832 г. в Малчика служи и отец Джироламо Пициканела, заедно с отец Луиджи Бонаугури.
От 1828 г. до 1833 г. в Малчика е изпратен отец Анджело Парси за да служи на общността. След войната между турците и Русия, той удължил Църквата и укрепил стените с камъни. Но турците информирали Губернатора на Свищов, който глобил отец Анджело. Същият свещеник успява да прекрати практиката на турците, които задължават християните да работят в неделите и празничните дни. Той, също така, забранява седянките и някои суеверия. Отец Анджело удължава дома на свещениците. Така старата Църква, заедно с това, което той тайно построил, станала дълга, но отново подземна и покрита със слама.
От 1833 до 1834 г., след заминаването на отец Анджело, епископът кани отец Джироламо Пициканелла да прекара в Лъжене зимата. През пролетта на 1834 г. е назначен за енорист австрийски свещеник, генералния викарий на Епископа дон Карло Потен, станал впоследвие епископ в Албания.
От 1834 г. до 1841 г. води тази енория пасионистът швейцарец Джузепе Снел, който построил със собствени средства къщичка за монасите, удължавайки и Църквата. През 1836 г., за първи път по негова инициатива, се организира шествие на празника Тяло и Кръв Христови по улиците на Малчика.
Златният четвърт век по времето на Отец Масимо Ардуино (1841 г. до 1865 г.)
От 1841 г. до 1865 г. води енория Малчика пасионистът отец Масимо Ардуино.
Той така описва пристигането си в Малчика: „Монс. Молайони изпрати мен в това село. На 3 юни 1841 г. за първи път стъпих в Лъжене (Малчика) и около два месеца живях заедно с Отец Джузепе, за да науча и практикувам”.
По негово време, с разрешението на султана, на 2 април 1851 г. започнал строежа на сегашната Църква, осветена на 26 юли 1855 г. от епископа на епархията Монс. Анджело Парси. Присъствали свещеници и всички жители на Малчика, и православни, и турци. В това време има 52 католически къщи, с около 1900 души, 38 православни къщи, 24 турски и двадесетина цигански.
Пасторална работа: Два пъти на ден верните се събират: сутрин призори за Св. Миса, след обяд за Св. Броеница. Неделите и празничните дни Свещениците изповядват и вечер хората се събират за Обожаване на Светото Причастие. През зимата един път седмично има вероучение.
От 1851 до 1855 г., освен Църквата, се изгражда гробището – на 500 метра от църквата.
През месец август 1865 г., новият енорист отец Кандидо Манфреди (1854-1866 г.), покрива църквата и прави Камбанарията.
Енорийски свещеници до 1994 г.
От 1867 до 1872 г. – Отец Биаджо Джанетти, пасионист;
От 1872 до 1883 г. – Отец Кандидо Ланфреди, пасионист;
От 1883 г. до 1885 г. и от 1896 до 1899 г. – Отец Онорато Карлезимо;
От 1885 до1886 г. – Отец Мартино Скуила;
От 1896 до 1899 г. – Отец Джузепе Миранди;
От 1899 до 1900 г. – От. Джачинто Ашути
От 1901 до …… Отец Тимотей
От 1922 до 1924 г. – Отец Вартоломей
От 1925 до 1935 г. – Отец Петър Аров, мирски свещеник /Той помага да се построи училището./
От 1935 до 1940 г. – Отец Плачидо Корси
От 1940 г. до 1949 г. Отец Стефан Брагалия
От 1949 г. до 1963 г. – Отец Никола Калчев
От 1963 г. до 1990 г. – Отец Убалд Караджов, пасионист
От 1990 г. до 1994 г. – Отец Георги Арлашки, конвентуалец
При него започва събирането на децата в Църквата и водене на катехезис за получаване на Тайнствата.
От 1994 г. до …… Отец Ремо Гамбакорта, пасионист.
(За повече информация вижте книгата: История на Католическа Общност с. Малчика 1605 г. -2015 г. на О. Паоло Кортези)