Енория „Пресвето Сърце Исусово“ с. Драгомирово

Указът от 20 май 1880 година, за заселване на незаселените места в България, позволява и на Букурешките българи от село Чопля и квартал Попеще-Леордене да пристигнат в бившето село Дели Сюле. Първи са били семействата на: Дамян Стоянов, Тома Лалчев, Стоян Бартулов, Матей Лоринов, Марко мъчигайдов, Иван Фрунзов, йозо Мещера, Ларин Пейзанов, Рафаил Меймедов, Бернард Иванов, Густин Гаруньов, Стоян Чукански, Амброз Иванов, Павел Спасов, Банчеви и други.

След двеста години безотечественост, потомците на първите бегълци — чипровци и павликяни, превръщат в действителност неугасналата си мечта — „да се завърнат в своята татковина”

През 1880-1882 година, 80 семейства банатски българи, също пристигат в Дели Сюле, което през 1884 година е преименувано в Драгомирово.

Заедно със заварените български фамилии от Балкана, те образуват най младото поселище в бившия Свищовски окръг.

За първи път в България, банатските българи, въвели модерно обработване на земята и организирано племенно животновъдство. Принесли и първите земеделски машини. За двадесетина години, новото поселище Драгомирово пораснало на 480 къщи, с около 2200 жители.

Заселниците донесли със себе си определена култура, особености в обичаите и религиозните вярвания. Банатските и Букурещките заселници, през 1882 година, образуват енория „Сърце Исусово” с първи свещеник отец Расимос, идващ от Ореш. Първи енорийски свещенник е Григорий Пиекза — поляк, служил от 1883-1923 година — 40 години.

Първата църква, построена в селото е банатската „Сърце Исусово” от 1884 година. По-късно в 1888 год. е построена сегашната църква.  В нея служат: отец Григорий Пиекза (1881 – 1923), отец Фабиян (1922 г.), отец Игнат Бадов (1950-1981 г.), отец Йосиф Йонков (2000-2014 г.) и отец Патрик Виал от юли 2014 г. до днес. Храмов празник на църквата – първи петък след осмината на Тяло Христово.

 

След Първата световна война, нарастват противоречията между двете католически общности – банатските павликяни и румънските павликяни („букурещяните“). В резултат на което последните формират своя енория и през 1922 г. изграждат нов храм „Св. св. Петър и Павел“.

През 1929 г. в енорията са основани Младежко културно дружество и спортен клуб „Петър Парчевич“.

Отец Игнат Бадов е енорист от 1950 г. до 1980 г. През 50-те години е задължен от новата власт да работи и цивилна професия. Наред със енорийските си задължения, години наред е плел кошове за местната кооперация. След него енорист е отец Дамян Талев.

Настоящият енорийски свещеник е отец Патрик Виал, френски мисионер пасионист.

През бурни и размирни времена преминавал живота, но вярата оцеляла и до днес!

Отец Патрик Виал

Отец Патрик е роден в Бордо, югозападна Франция, на 6-ти септември 1967 г.

След завършване на средно образование и няколко години работа, влиза в Конгрегацията на Страданието на Нашия Господ Исус Христос – Пасионисти – при Френската Провинцията на Св. Михаил Архангел през 1991 г.

През 1992 г., с други студенти от Северна Европа, влиза в новициата на същата конгрегация в манастира Минстъракръс (Minsteracres) в североизточна Англия (County Durham).

След няколко години в Англия, Шотландия и Ирландия, и положени първи обети на 29 Септември 1993 г., продължава обучението и формацията си във Франция, като пребивава и в други Европейски страни. Полага вечни обети през 1996 г.

От 1994 г. до 1999 г. е част от общността на пасионистите в Париж и учи там. През 1999 г. е ръкоположен за Дякон в Бордо и продължава обучението си в Католическия Университет в Тулуза (Toulouse), като част от общността на Светилището на Дева Мария във Вердле близо до Бордо.

На 2-ри юли 2000 г. е ръкоположен за Свещеник в Конгрегацията на Пасионистите в Катедралата „Св. Андрей“ в Бордо от Кардинал Пиер Ейт, Архиепископ на Бордо.

След това, е служил на различни места във Франция, както и в други страни.

През месец юни 2009 г. идва в Никополския диоцез, в мисията на Пасионистите в България. Назначен е за енорийски свещеник в гр. Свищов от Никополския епископ монс. Петко Христов. Понастоящем обслужва както енория Свищов, така и двете енории в с. Драгомирово.