Католическа енория „Благовещение Господне“ гр. Варна

Църква „Непорочно Зачатие на Блажена Дева Мария“

Сведенията за католици във Варна датират от 1659 г. Това са били търговци от Дубровник. През 1847 г. Никополския Епископ Анджело Парси изпраща първия мисионер Петър Арабаджийски, който служил 4 години в града, като Светата литургия е обслужвана по домовете на вярващите. През 1850 г. е изпратен отец Яко Яковски. Той също обслужвал френски и италиански части настанени в града по време на Кримската война. През 1857 г. Варна е присъединена към Трапезундския Апостолически Викариат, обслужван от капуцините. Седем мисионери са прекарали няколко години във Варна. През 1860 г. те купуват мястото, където е построен храма.

През 1880 г. католиците във Варна правят прошение до общината във Варна за издигане на техен молитвен дом. Идеята е подкрепена и от благотворителни организации, търговци и от държавата.

Преброяването през 1881 г. регистрира 198 католици в града, а в навечерието на Балканската война те са вече близо 500 души. Почти всички са чужденци, главно немци и французи. Повечето са с чуждо поданство. И тук обаче бавно, но постепенно си пробива път тенденцията за „побългаряване“ чрез смесени бракове с българи и българки и приемане на българско поданство.

През 1882 г. е направена първа копка на новоизграждащия се храм от княз Александър І. През 1883 г. Никополският епископ Иполит Луи Агосто с помощта на австро-унгарския император Франц Йосиф I и с финансовата подкрепа на Франция през 1883 г. започва да строи католическа църква.

През 1883 г. се извършва реорганизация на католическата църква на Балканите, съобразно новите политически граници. В резултат на което Варна е присъединена към Никополската епархия.

През 1860 г., след много трудности и петиции за придобиване на земя, католическата общност във Варна получава разрешение да построи църква, която е била издигната през 1883-1885 г. – първата католическа църква във Варна. Най-голяма е финансовата подкрепа от Австро-Унгарския император Франц Йозеф I, но има също така и подкрепа от Франция и Италия. Църквата  „Непорочно Зачатие на Св. Богородица“ е една не много голяма, но красива църква с висока кула. Девет години по-късно, италианският консул в града, г-н Асарел, подарява на храма прекрасен олтар от бял мрамор, донесен от Генуа. Олтарът, в продължение на много години, е бил гордостта на Католическата църква. Църквата е била построена по проект на италианския архитект  Валентино и през 1912 г. и 1927 г. е разширявана и обновявана. Храмът е построен като еднокорабна църква, с веранда, антре и висока, красива кула. Входът е разположен откъм улица „Преслав“ – на западната й фасада. Като архитектура се отнася към католическите църкви в нео-готически стил.

 

В годините от 1945 г. до 1952 г.  във Варна започват гонения срещу католиците, и това се оказва една възможност за режима църквата да бъде затворена.

В продължение на много години църквата служи като фон за стари снимки с изгледи от Варна, когато развитието на града е насочено в посока използване на морския туризъм като икономически доход за града. До седемдесетте години на двадесети век църквата се държи все още на старите си основи, но след падането на част от стените и тавана след земетресението през 1973 г. тя окончателно е затворена.

Възстановяването на конструктивното състояние на сградата е изключително трудно. Големите надлъжни пукнатини в наоса, който е силно изкривен и тежкия товар, който стените трябва да носят, огромните пукнатини между стените, правят  конструкцията накъсана и връзките помежду й – разрушени. Скелетът, пазещ образа на сградата, е  унищожен – само на изток фасадата дава някаква информация за оригиналната архитектура на църквата. Най – засегнати са стените и сводовете, които са полуразрушени.

Поради непригодността на рушащия се храм , Светата литургия не се отслужва в енорията от 1973 г. до началото на 90-те години. За тази цел, като енорийски храм се използва параклисът „Св. Архангел Михаил“, където е отслужвана и Светата литургия.

Енористи  на храма

  • отец Петър Арабаджийски (1847 –)
  • отец Яко Яковски (1850 –)
  • отец Мариан Гронджел (1995 – 2003)
  • отец Яцек Вуйчик (2003 – 2022)
  • отец Михаил Шлахцяк (2022 – днес)

 

През 1996 г. католическата общност във Варна прави проект, за да запази старата църква и го изпраща за одобрение от епархията в Русе, която да определи програмата за реставрация. Но поради липсата на разрешение от Дирекция Паметници на Културата, ремонтът не потръгва.

През 2006 г. преписката стартира отново и този път ремонтът е успешно завършен. Църквата е тържествено осветена от папския Нунций в България  монсеньор Януариуш Болонек в присъствието на Никополския Епископ Петко Христов и Апостолическия Екзарх Христо Пройков, официални гости и енориаши от много католически общности в България на 09.12.2013 г. По това време католиците във Варна са 450 души, а енорист е отец Яцек Вуйчик. От тогава, църквата е постоянно отворена и в нея се отслужват редовно богослужения.

 

На 25 март 2017 год., католическата енория в град Варна беше преименувана,  с Декрет на Никополския Епископ Петко Христов, на „Благовещение Господне“.

Църковният храм „Непорочно Зачатие на Блажена Дева Мария“  се използва по предназначение за богослужения, молитви, църковни мероприятия и концерти.

ЕНОРИЙСКИ АДМИНИСТРАТОР В ЕНОРИЯ ВАРНА

Отец Михал Шлахцяк ОВ е роден на 23 септември 1984 г. в град Шамотули, Полша, в семейство на Ханна и Станислав Шлахцяк. Има една сестра и един брат. Завършва основното и средното си образование в гр. Познан.

През 2003 г. постъпва в Обществото на отците възкресенци. Година по късно полага първи обети, а през 2008 г. – вечните обети. Завършва Папския Университет в Краков с диплома за бакалавар по История на Църквата и магистратура по Богословие през 2010 г. След завършване на университета, е изпратен в манастира в Краков, първо като възпитател на студенти в общижитие, а после като преподавател в гимназия.

През 2011 год. е изпратен в България, да служи на католиците с източно-византийска традиция в Бургас и Малко Търново. От 2014 год. е член на УС на Каритас София и от 2017 г. на УС на Каритас България. Назначен е за духовен наставник на Каритас София. През 2022 г. е избран за председател на Конференцията на висшите настоятели на монашеските общности в България. От есента на 2022 год. се грижи за католиците от латински обред в енориите във Варна и Царев брод и източно-византиската общност в гр. Шумен.

Спецификата на духовната работа изисква служби не само на български, но и на английски, полски и малаялам (езика на студенти с сирийско-малабарския обряд). Това е и едно от любими занятия на отец Михал (славянски езици: в това число старо-български, руски, украински и полски). Освен това, отец Михал харесва моделизъм – ЖП моделизъм: изработване на умалени модели на железница на Балканите. Третия „талант“ на отец Михал е музиката. Свещеникът е бил органист и обича да пее. Благодарение на неговите способности и доверието на Църквата, отец Михал е активна част на Католическите скаути в България, подпомагайки организацията на лагери и срещи. Обича да работи с младежи и деца.