Кратки исторически сведения за християнската общност в Трънчовица
Енорийска църква „Свети Архангел Михаил”
Енорийската църква „Свети Архангел Михаил” се намира в село Трънчовица, община Левски, област Плевен. Свети Архангел Михаил е покровителят на Католическа Никополска Епархия. Неговият храмов празник е на 29 септември според римския календар, това е датата, на която в Католическата църква се чества празника на светите Архангели Михаил, Гавраил и Рафаил. /Свети Михаил е Небесният войн, който воюва със Сатаната и неговите емисари. Побеждава онзи, който искал да стане като Бог, и затова името на архангела от еврейски се превежда с думите „кой е като Бог”. Свети Гавраил, Божият пратеник, носи име, което означава: „Бог е могъщ”, „Силата на Бог” или „Бог е моята сила”. Името на Свети Рафаил, което откриваме в старозаветната книга Товит, на арамейски означава: „Бог е моето лекарства”, „Бог лекува” или „Божието лекарство”/.
Църквата в Трънчовица се намира на най-високото и слънчево място в селото. На мястото на сегашната църква, се е намирала по – стара църква през XVI век.
Някои исторически бележки:
Историята на днешната енория „Свети Архангел Михаил” в село Трънчовица е древна, тя ни препраща в далечното минало, когато селото се е казвала Търничевица /из писмото на Отец Петър Буди от 1622 г., в АВЕ, стр.17-22; оригинал в ASPF, vol.219, f.189/. Изпратеният от Босна францисканец Отец Петър Злойутрич, наречен Солинат, по-късно станал Софийски епископ, който покръстил павликяните в католичеството, може да се възприеме като основател на католическата общност и в село Трънчовица. Като имаме в предвид писмените свидетелства, можем да твърдим като историческа истина, че християнската католическа общност в село Трънчовица се е родила през 1604 г., благодарение на апостолското дело на босненския францисканец брат Петър Злойутрич от Соли /поради това наричан/ Солинат, ръкоположен за Софийски епископ със седалище Чипровци, като тази общност била основана веднага след формирането на първата католическа общност на покръстените павликяни в близкото село Петокладенци. В тези първи години, имало само две църкви с два малки манастира на отците францисканци, единия в Петокладенци, другия в Белене, като отците от Петокладенци се грижели за паството в село Трънчовица. Босненският францисканец Петър Злойутрич от Соли /Тузла/, наречен Солинат /1565 – 1623/, е бил изпратен по българските земи през 1595 г от Папа Климент VIII като апостолически визитатор в България /тогава е била част от Османската империя/, като той е трябвало да води в апостолата босненските францисканци мисионери, на които било поверено обръщането във вярата на еретиците павликяни. По – късно, брат Петър Солинат става първият Софийски епископ, със седалище Чипровци, и е управлявал епархията от 1601 г. до 1623 г. В архивите на Конгрегацията за разпространение на вярата Пропаганда фидеи, има запазено писмо – отчет за мисионерския апостолат на брат Петър Солинат между павликяните по българските земи, редактирано от албанския свещеник Отец Петър Буди през 1622 г. Това писмо се базира на писмените релации, които босненския францисканец изпращал в Рим, включително релации за първите обръщания в католичеството на еретиците павликяни.
История на енорийската църква, която е била посветена първо на Възнесението на Господа в Небето, след това на Света Троица, и накрая, на днешния покровител Свети Архангел Михаил
За да разгледаме внимателно тази история, ще си послужим от някои писма – релации. Не откриваме точен, прецизен мотив за промяната на покровителите на тази църква в Трънчовица през вековете. Причините могат да бъдат от най-различно естество: от чисто природни, атмосферни явления, като например наводнения, провокирали верните да търсят едно по-добро място за храма, или по-ясна видимост; или демографски причини, в резултат на големите семейства се наблюдавал растеж в броя на верните, и други. По тази причина, мястото, където днес се намира настоящата църква не е задължително същото място, на което е била древната, първа църква. По отношение на търсенето на най-добра видимост, се е преминавало през времето от една църква без покрив, към една покрита църква с построена до нея прекрасна камбанария /звънарница/ на един красив хълм.
През 1640 г. намираме този писмен отчет за общността в Трънчовица: „Ден 3 от месец октомври на 1640 година. Посетих селцето Търничевица, намиращо се на брега на река Осъм, между два хълма; в селото има изобилие от онези неща, които намираме в обилни количества по тези села. Това селце има своята дървена църква, дълга 6 стъпки, широка 5, посветена на Възнесението на нашия Господ, която е цялата открита, без покрив. /Релация на Монсиньор Петър Богдан Бакшев от 1640 г., в АВЕ, стр. 68/ Трънчовица е също спомената в една анонимна релация от 1656 г., в която четем: „Село Трънчовица е разположено на брега на спомената река /Осъм/ между два хълма, в селото има голямо плодородие на всички необходими за живота плодове, тук е църквата, посветена на Възнесението на нашия Господ, има около 170 души за Причастие, и също 30 деца”. /Анонимна релация от 1656 г., от ватикански извори за българската история, том 71, стр.120/. След тази година, Трънчовица е споменавана във всички писмени релации на епископи и в многобройни други документи. В релацията от 1625 г. на брат Илия Маринов от Чипровци /Софийски епископ/ намираме за пръв път писмено свидетелство за наличието на една енорийска църква в Трънчовица. Той пише: „В царство България има четири манастира на братя францисканци – обсерванти, по един в селищата Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура, и освен тях има следните енорийски църкви: една в София, друга в Търново, трета в Петокладенци, пета в Ореш, шеста в Белене, седма в Трънчовица и осмата в Брестовица” /Писмо на Монс.Илия Маринов от 1625 г., в АВЕ, стр.25/. В релацията на Монс. Антон Стефанов, Никополски епископ, от 22 юли 1680 г., в DOK, стр.445, научаваме, че през 1680 г. в Трънчовица има едва десетина католически семейства, без свещеник, и че „има една дървена църквичка, твърде малка, заобиколена с плет, и не далече от тази църквичка, посветена на Света Троица, се намира килията на свещеника, но когато селото опустявало, поради гонения, споменатата килия била разрушена от един турчин”.
През 1820 г. Филип Скуарча успял да построи една малка църква. По силата на османския Хатихумаюн от 1856 г., даващ религиозна свобода, Никополския епископ Монс. Анджело Парси поръчал в Букурещ камбана за църквата. Новата църква е построена през 1874 г. от майстор Генчо Кънев от Трявна, който е ученик на Кольо Фичето, по инициатива на италианския свещеник, пасионист Отец Валенте, а средствата се осигуряват от местни дарители и благодетели от Полша и от други католически страни. Църквата има следната структура: тя е еднокорабна, с дължина от 35 метра, широчина и височина 10 метра, а близо до западната стена на църквата има изградена великолепна кула – камбанария /звънарница/. През 1876 г. на нея са монтирани 3 камбани, камбанарията е изградена като самостоятелно тяло от дялан камък с височина 25 метра.
Демографско състояние на енорията
През 1659 г. Никополският епископ Монс.Филип Станиславов е отбелязал, в писмен отчет пред Рим, че в селото има 70 къщи с 250 души. Те са имали малка дървена църква. Отец Иван Павлов е роден в Трънчовица и е съученик на Монс.Филип Станиславов в колежите в Италия. Той е един от първите енорийски свещеници, който служи 45 години за спасението на душите. Първите мисионери от ордена на Отците пасионисти Франческо Ферери и Джакомо Сперанди са изпратени от Италия през 1781 г. и и се установяват да служат в енорията на Трънчовица. С тези двама отци се поставя началото на мисията на Отците пасионисти в Никополската епархия. Енорийски свещеници, които са служили дълги години в енорията на Трънчовица са отците Тавлин Лепари, Йероним Пициканела, Евгений Валенте и Рихард Хофман. През 1871 г. в село Трънчовица има общо 90 католически семейства с 810 души.
Според първото преброяване в България, след Освобождението от 1878 г., което било извършено през 1881 г., в Трънчовица живеят 749 католици. В края на 20-те години на XX век, миряните недоволстват, че църквата е малка. Жителите на долната махала на селото, начело с помощник – енориста Отец Плачидо Корси се амбицират да построят нова църква. Така, през 1923 г. те поставян началото на нова енория в селото, тази на „Светият Кръст”. Тази църква е просъществувала близо петдесет години, но след това, за съжаление, е имала проблеми със структурата и става опасна, следователно рискова, и тогава се прекратяват службите в нея.
Днес, през 2025 г. в село Трънчовица живеят около 500 души, като около 90% от тях са католици. С огромно удоволствие свидетелствам, че живеем в мир и с уважение към всеки, и слава Богу, няма дискриминация по отношение на религията.
Отец Винченцо ди Клерико, пасионист, енорийски свещеник на Енория „Свети Архангел Михаил” в село Трънчовица.