История на енорията „Свети Йосиф” в Бърдарски геран
Енорията „Свети Йосиф” в с.Бърдарски геран е една енория на банатските българи-католици, образувана в края на XIX в. когато започва процеса на връщане на българи-католици от Банат /Австро-Унгария/ в България. Между 1887 и 1892 г. се връщат около 185 семейства след 150 години на живот в земите на областта Банат. Първият енорист в селото е отец Лаврентий Манганелли, италианец, пасионист – той открива първия параклис „Св.Йосиф” в една от стаите на енорийския дом. След него свещенодейства отец Силвестър Лила, а в началото на XX в. като енорист в селото идва полския мирски свещеник – отец Павел Кобиелски, който построява първата църква, осветена тържествено на 29.09.1903 г. ,съществувала почти 30 години и посетена от папския визитатор Монс.Анджело Ронкали, бъдещия Папа Йоан XXIII. Поради продължаващия процес на връщане на банатски българи в България, енорията в Бърдарски геран непрекъснато расте и доближава 2000 души в двадесетте години на XX в. Старата църква се оказва малка и се взема решение да се построи нова, внушителна църква в селото. Строежът започва през 1930 г. и продължава до 1934 г., а цялостното вътрешно обзавеждане на храма приключва през 1936 г. Новата църква „Св.Йосиф” е тържествено осветена на 16 април 1934 г. от Никополския епископ Монс.Дамян Теелен, тя е трикорабна, с елементи от новоготическия стил. Енорийският свещеник отец Алоиз Манушев, пасионист умира и като енорист на новата църква в селото идва отец д-р Евгений Босилков, който остава 12 години в селото и допринася много за издигане на духовния и културния живот на миряните. Интересно е, че в Бърдарски геран в началото на века се заселват и около 90 семейства немци от Банат, които поставят началото на отделна енория в селото, посветена на Света Дева Мария, Майка на светата надежда, която разполага със свой храм, немски училище и малък бенедиктински манастир, в който идват сестри от Царев брод, за да бъдат учителки и възпитателки в немското училище. След избирането на отец д-р Евгени Босилков за Никополски епископ, започват години на страдание за енорията, поради промяната на политическата система в България. Почти всички немци напускат селото, през 1947 г. са принудени да напуснат България и чуждите свещеници и монахини, в енорията идват на помощ свещеници от южна България – успенците отец Асен Чонков и отец Самуил Джундрин /бъдещ Никополски епископ/. Но те остават за кратко в селото, защото властта ги прогонва заради възникналия бунт на жителите срещу колективизацията на земята. След тежките процеси срещу католическите духовници през 1952 г. в енорията идва да служи отец Методий Карабенчев, пасионист, който остава 19 години /1951-1970/, принуден да живее в нечовешки условия в едно подземно мазе под самата църква. През 1968 г. в енорията идва мирския свещеник отец Асен Генов, който остава да служи почти 40 години в църквата, като полага грижи и за немската църква. За кратко време в енорията са служили отците францисканци-конвентуалци и милосърдните сестри на Свети Винкентий от Паула, като сестра Маргарет Бабич е оставила трайна следа в пасторалната дейност на общността. От 2009 г. в енорията служи мирския свещеник отец Койчо Димов, енорийски свещеник.
Ред на Литургиите:
В неделя и на празничен ден – Света Броеница 10,30 и Света Литургия 11 часа
В четвъртък – през зимните месеци /ноември –февруари/ Света Литургия от 15 часа; през пролетта /март-май/ и есента /септември – октомври/ Света Литургия от 16 часа; през летните месеци /юни-август/ Света Литургия от 17 часа.