История на енорията „Свети Йосиф” в Бърдарски геран

Енорията „Свети Йосиф” в с.Бърдарски геран е една енория на банатските българи-католици, образувана в края на XIX в. когато започва процеса на връщане на българи-католици от Банат /Австро-Унгария/ в България. Между 1887 и 1892 г. се връщат около 185 семейства след 150 години на живот в земите на областта Банат. Първият енорист в селото е отец Лаврентий Манганелли, италианец, пасионист – той открива първия параклис „Св.Йосиф” в една от стаите на енорийския дом. След него свещенодейства отец Силвестър Лила, а в началото на XX в. като енорист в селото идва полския мирски свещеник – отец Павел Кобиелски, който построява първата църква,  осветена тържествено на 29.09.1903 г. ,съществувала почти 30 години и посетена от папския визитатор Монс.Анджело Ронкали, бъдещия Папа Йоан XXIII. Поради продължаващия процес на връщане на банатски българи в България, енорията в Бърдарски геран непрекъснато расте и доближава 2000 души в двадесетте години на XX в. Старата църква се оказва малка и се взема решение да се построи нова, внушителна църква в селото. Строежът започва през 1930 г. и продължава до 1934 г., а цялостното вътрешно обзавеждане на  храма приключва през 1936 г. Новата църква „Св.Йосиф” е тържествено осветена на 16 април 1934 г. от Никополския епископ Монс.Дамян Теелен, тя е трикорабна, с елементи от новоготическия стил. Енорийският свещеник отец Алоиз Манушев, пасионист умира и като енорист на новата църква в селото идва отец д-р Евгений Босилков, който остава 12 години в селото и допринася много за издигане на духовния и културния живот на миряните. Интересно е, че в Бърдарски геран в началото на века се заселват и около 90 семейства немци от Банат, които поставят началото на отделна енория в селото, посветена на Света Дева Мария, Майка на светата надежда, която разполага със свой храм, немски училище и малък бенедиктински манастир, в който идват сестри от Царев брод, за да бъдат учителки и възпитателки в немското училище. След избирането на отец д-р Евгени Босилков за Никополски епископ, започват години на страдание за енорията, поради промяната на политическата система в България. Почти всички немци напускат селото, през 1947 г. са принудени да напуснат България и чуждите свещеници и монахини, в енорията идват на помощ свещеници от южна България – успенците отец Асен Чонков и отец Самуил Джундрин /бъдещ Никополски епископ/. Но те остават за кратко в селото, защото властта ги прогонва заради възникналия бунт на жителите срещу колективизацията на земята. След тежките процеси срещу католическите духовници през 1952 г. в енорията идва да служи отец Методий Карабенчев, пасионист, който остава 19 години /1951-1970/, принуден да живее в нечовешки условия в едно подземно мазе под самата църква. През 1968 г. в енорията идва мирския свещеник отец Асен Генов, който остава да служи почти 40 години в църквата, като полага грижи и за немската църква. За кратко време в енорията са служили отците францисканци-конвентуалци и милосърдните сестри на Свети Винкентий от Паула, като сестра Маргарет Бабич е оставила трайна следа в пасторалната дейност на общността. От 2009 г. в енорията служи мирския свещеник отец Койчо Димов, енорийски свещеник.

Ред на Литургиите:

В неделя и на празничен ден – Света Броеница 10,30 и Света Литургия 11 часа

В четвъртък – през зимните месеци /ноември –февруари/ Света Литургия от 15 часа; през пролетта /март-май/ и есента /септември – октомври/ Света Литургия от 16 часа; през летните месеци /юни-август/ Света Литургия от 17 часа.

Автобиография на отец Койчо Димов

Аз, отец Койчо Димов съм роден на 30.11.1973 г. в град Стара Загора в семейство с католически корени по бащина линиа. Именно моята баба, Мария Пачова бе първият катехист в живота ми. Приех светите тайнства на първа изповед и Първо Причастие от Отец Горазд Куртев, успенец, енорийски свещеник на Ямбол през Пасхата на 1992 г. От 1992 до 1998 бях студент в СА „Димитър Ценов“ град Свищов и участвах в живота на местната енорийска общност „Св.Св.Кирил и Методий“, където получих и моето призвание като дар от беатификацията на Блажен Епископ Евгений Босилков. След отбиване на военната си служба бях приет от Никополския Епископ, Монс.Петко Христов за кандидат – семинарист, една духовна и езикова подготовка от почти две години, и на 31 август 2003 г. постъпих за формация във Висшата Папска Семинария на Рим, до Латеранската базилика и принадлежащия университет. От 2003 до 2008 г. завърших обучението си по философия и богословие в Папския Латерански Университет, като придобих бакалавърска степен и също духовната и пасторална формация в Семинарията, като приех низшите чинове в Църквата – четец и аколитус. Като семинарист имах изключителното щастие да се срещна няколко пъти с Негово Светейшество Папа Бенедикт XVI, Който помогна и за реализацията на моето призвание. След връщането ми в България през лятото на 2008 г. бях изпратен от Монс.Петко Христов в енория „Св.Йосиф“ с.Бърдарски геран в очакване на моето ръкоположение – първо за дякон на 15.11.2008 г. и след това за презвитер /свещеник/ на 18.04.2009 г. От края на май 2009 г. съм назначен за енорийски свещеник на енорията в Бърдарски геран. Още като дякон започнах да посещавам верни в областния град Враца, където живее малка католическа общност от около 30 семейства. През 2011 г. тази общност бе издигната за енория „Успение на Пресвета Богородица“, а аз бях назначен за енорийски свещеник и на тази енория, и от 2014 г. започна строежа на голяма католическа църква.

От 2023 г. съм също капелан на построения параклис – костница в град Чипровци.