Върху щита на герба, увенчан с Кръст, което означава и Служението на нашия Господ Исус Христос, има три полета, първото което е посветено на Дева Мария. Дева Мария е обект на моя лична почит. Аз съм свързан много с Божията Майка в моята лична набожност, но също така е характерно за нашата Никополска епархия и голямата почит, която местните верни изпитват към Дева Мария. Неслучайно, повечето от нашите храмове, са посветени именно на нея – Божията Майка и наша застъпница. Наред с това поле, което е оцветено в цвета на Дева Мария, небесно синия цвят и където е нейния инициал, нейната начална буква на името й „М“ е увенчана с корона, има поле оцветено в червено. Не са малко Мъчениците за вярата, които е дала нашата Никополска епархия през вековете, един от тях е и моят непосредствен, почти, предшественик, Блаженият Епископ и Мъченик Евгений Босилков. Така че на фона на червения цвят, който е символ на мъченичеството, имаме също така знака на победата на Мъчениците, палмовата клонка. Долното поле на герба, оцветено в цвета на слънцето е в златист цвят, изобразява книга на фона на лъчи – Божието Слово, което е светлина на пътя ни. Гербът, също така, е свързан с епископския ми девиз, който избрах от Първото послание на Св. Апостол Павел до Коринтяните, 2-ра глава, 7-ми стих. На латински това звучи:
„LOQUIMUR DEI SAPIENTIAM“
„Проповядваме Божията Премъдрост“.