Историческа справка за епископите на Никополска епархия

Епископи, от античния град Никополис ад Иструм, дал името на епархията: според Свети Епифаний от Кипър, град Никопол е бил към провинция Долна Мизия, и в средата на IV век има епископ в лицето на Урфира /някъде отбелязван с понемченото му име Вулфила/. Той се прима за апостол, водач и покръстител на едно от тракийските племена, населявало североизточните български земи – гетите, и се приема, че бил роден около 311 г. Филосторгий разказва в своята история на църквата, че Урфира довел отсам Дунава /североизточна България/ на територията на християнската източна римска империя, своя народ – гетите, наричани по-късно готи. Това той сторил, за да осигури безопасността на своя народ, приел християнството и уязвим на гоненията на езическите скитски племена, с които те споделяли една обща територия на север от Дунава. Смята се, че Урфира става епископ на тези гети, със седалище Никопол, през 341 год. Ръкоположението си той получил, когато бил изпратен от царя на гетите в императорския двор на Константин в столицата Константинопол от ръцете на епископ Евсевий Кесарийски, историк на Църквата. Епископ Урфира превел на езика на своя народ, почти всички книги на Светото писание, и си спечелил приятелството на императора, който го наричал „Мойсей на своето време”. Императорът разселил християнизирания народ на гетите, в различни части на Мизия, в земите между Дунав и Стара планина. Друг църковен историк, Созомен, също потвърждава, че епископ Урфира е създал готическата азбука и е превел книгите на Писанието, и добавя присъствието на този епископ на Първия Вселенски събор в Никея през 325 г. и по-късното му увлечение по арианската ерес.

Епископи от възстановяването на епархията през 1648 г.

1. Епископ Филип Станиславов, роден в Ореш /1610-1614/, получил образование в Лорето, върнал се в България през 1635, преди това в Рим е бил преводач на Папа Урбан VIII, владеел освен български, също италиански, турски, татарски и влашки език. През 1635 е назначен от Софийски епископ Илия Маринов /Чипровци/ за свещеник в Ореш, през 1637 бил в Провадия, но пребивавал в Разград, където бил женен неговия роден брат. Тук Отец Филип построил къща за себе си и брат си, католиците били около 30 души, които се черкували в една къща, през 1640 бил в Белене. Ръкоположен за епископ в Рим през 1648, живял в Ореш и Трънчовица. През 1662 се оттегля от управлението на епархията, през 1673 е отново възстановен като епархиен епископ на новата епархия. На 6 май 1651 в Рим отпечатва първата българска печатна книга „Абагар”, която подарява на своя български народ. Починал е през 1674 г. в днешния град Никопол, на брега на Дунава. Според един негов доклад до Рим от 04.02.1659 г. католиците в Никополска епархия били около 5720 души.
2. Епископ Франциск Соймирович, чипровчанин, който бил Охридски католически епископ /Македония/, и управлявал Никополската епархия, овакантена от Епископ Станиславов от 1662 до 1673 г.
3. Епископ Антон Стефанов, роден в Чипровци и ръкоположен за Никополски епископ в катедралната църква на Чипровци „Успение Богородично” на 20 август 1676 год. През 1687 г. се преместил във Влашко, полагал големи грижи за своето паство. Натоварен с дипломатическа мисия, ходил два пъти във Виена. Заподозрян от турците като организатор и съучастник в Чипровското въстание, епископ Антон Стефанов не можел да се върне в българските земи, починал на 14.12.1692 г. във Венеция. Според историята на Отец Дамян Талев, Епископа е починал през 1708 г. във Виена.
4. Епископ Марко Андриаши от Дубровник, назначен през 1721 г., но поради скорошното му назначаване за Софийски архиепископ през 1725 г. почти не можал да развие пасторалната си грижа за верните.
5. Епископ Никола Станиславич, братовчед на първия Никополски епископ Филип Станиславов, поема управлението на епархията през 1728 г., и поради опасност за живота и преследване от турците, се настанява в Крайова, Влашко. По негово време в епархията имало само двама свещеника от Дубровник, един в Русе и един в Белене. Поради войната между Австрия и Турция през 1737 г. епископ Станиславич помогнал на около 300 семейства от селата около Никопол /Белене, Ореш, Петокладенци, Лъжене/ да се заселят в Австро-Унгария, в областта Банат, близо до Тимишоара. На 31.10.1739 г. Епископ Никола Станиславич е назначен за Чанадски епископ със седалище Тимишоара, където остава да служи до смъртта си през 1750 г. Погребан е в криптата на катедралата на Тимишоара.
6. Епископ Никола Пульези, от Дубровник, където бил ръкоположен за епископ през 1753 г. Той идва в Никополската епархия с трима свещеници, мисионери от новата монашеска общност на Свети Йоан Кръстител, основана 1750 г.,отци баптистинци. Имал за седалище Белене, проявил голямо апостолско усърдие в изкореняването на старите суеверия на покръстените павликяни. Той управлявал епархията до 1767 г., когато става инцидент в Белене, довел до опожаряване на църквата и прогонване на свещениците. В църковният двор на Белене през 1766 копаели за мазе, и по време на работата един турчин отишъл при свещениците, за да го нахранят. Той видял, че копаят в двора и намерил повод да обвини мразените католици, като ги наклеветил пред пашата, че копаели тунел под  Дунава, та през него да минели от Влашко немците. Пашата изпратил една турска чета срещу свещениците и владиката в Белене. Епископът, двама свещеници и шест народни първенци от Белене били вързани и откарани в Никопол за съд, църквата и къщата ограбени и опожарени. Срещу откуп първенците били освободени, а епископ Никола Пульези и свещениците прогонени зад граница без право да се върнат по българските земи.
7. Епископ Себастиян Канепа, от монашеската общност на отците баптистинци. Той бил ръкоположен на 26 юни 1768 г. за епископ в столицата Цариград. Бил много добродетелен, но управлявал кратко епархията, при една пастирска обиколка той се простудил и след кратко време се поминал в Ореш през 1769 год.
8. Епископ Павел Гайдаджийски Дуванлията, роден през 1704 г. в село Дуванлий, Пловдивско. Ръкоположен за епископ на 14 октомври 1776 г. в Цариград, като първоначално избрал за седалище на епархията Белене, след това Русе и накрая се преместил при францисканците в Букурещ. Епископът имал само двама свещеници, и двамата българи: Отец Никола Силви и Отец Матей Ръждилович. По негово време, през 1782 г. идват в епархията първите двама мисионери – пасионисти, отците Франческо Ферери и Джакомо Сперандио. Епископ Павел Гайдаджийски Дуванлията се поминал в Букурещ през 1804 г.
9. Епископ Франческо Ферери, първият епископ пасионист, бил ръкоположен за епископ в Рим на 21 септември 1805 г. Този епоскоп е бил три пъти в България, първия път още като свещеник през 1781-1782, е бил гонен и бит от турците, вследствие на което имал постоянно схващане на вратните жили. През 1809 г. се премества в Букурещ, но през 1812 г. се появила епидемия от чума, разпространила се във Влашко и България, в резултат на което епископ Ферери се преместил в село Чопла, до Букурещ, заселено с бежанци, българи – католици главно от село Ореш. В това село епископът проявил голяма апостолска ревност и жертвеност, помагал на заразените от болестта и ги снабдявал с последните тайнства. За две години, чумата покосила близо 40 000 души, само в Букурещ и околността. Тази епидемия не пощадила е владиката, той също бил заразен и починал в село Чопла на 04.11.1813 г. и бил погребан в църквата на това село, построена от него.
10. Епископ Фортунат Ерколани, спасил се от чумата, бил наследник на починалия владика и бил ръкоположен за епископ във Виена, на 17 май 1815 год. След седемгодишна душепастирска дейност, през 1822 г. той бил преместен в епархията на Чивита Кастелана, Италия, където починал през 1847 г.
11. Епископ Йосиф Молайони, след тригодишна вакантна епархия, оглавил Никополския диозец, като през 1825 г. бил ръкоположен за епископ в Рим. Положил голямо старание, за да усъвършенства дисциплината на духовниците, препоръчал на мисионерите да се отнасят любезно и с търпение спрямо всички, дори и по отношение противниците на Църквата. В началото на неговото управление, седалището на епархията било в Букурещ, но след това, през 1838 г. се преместил в Белене, където с помощта на Франция и на самото местно население успял да построи по-хубава и по-голяма църква. През 1847 г. епископ Молайони се оттеглил от управлението на епархията, заминал за Италия, и починал на 17.07.1859 г. в манастира на отците пасионисти „Монте Аржентарио”.
12. Епископ Анджело Парси, ръкоположен за Никополски епископ в Рим през 1848 г. По негово време католиците получават от турците право да строят големи и просторни църкви. През 1852 г. започнал строежа на първата голяма църква, тази в Лъжене /днес Малчика/, завършена през 1855 г. Също и в село Ореш започнали строежа на голяма църква, завършена и осветена през 1857 г. В Белене била построена нова, просторна църква на Света Богородица, осветена през 1860 г. При строежа на тези три нови църкви, в Лъжене, Ореш и Белене, населението помогнало със строителни материали и работна ръка, а паричните средства били подарени от благодетели от чужбина. В Букурещ били поръчани първите четири камбани за епархията – две за Белене, и по една за Трънчовица и Лъжене. През 1857 г. епископ Парси поръчал още две нови камбани, които подарил на новата църква в Ореш. През 1860 г. бил построен и един параклис за католиците в Русе. След 14 години пастирска дейност, Епископ Парси се оттеглил в Италия, в родното си място Чивитавекия, където починал на 24.02.1863 г.
13. Епископ Антон – Йосиф Плуим, по рождение холандец, бил ръкоположен за Никополски епископ в Рим, на 19.10.1863 г. Той участвал на Първия Ватикански Събор в Рим, управлявал общо 7 години епархията, през 1870 г. бил повишен за архиепископ и изпратен в Цариград, където починал на 17.01.1877 г.
14. Епископ Игнат Феликс Паоли, ръкоположен за епископ в Рим, на 20 август 1870 г. По негово време, България получила свободата си, след почти пет века османско господство и управление. С идването на свободата и появата на княжество България, започват и промени в организацията на епархиите по нашите земи. В началото на 1883 г. Папа Лъв XIII променя епархията – отделя земите на Влашко от юрисдикцията на Никополския епископ и така поставя началото на нова архиепископия със седалище в Букурещ. За пръв архиепископ на Букурещ бил назначен Никополския епископ Игнат Феликс Паоли.
15. Епископ Иполит Агосто, ръкоположен за Никополски епископ на 3 май 1883 г. в Рим. Бил енорийски свещеник на енорията в Русе. Този епископ развил забележителна апостолска дейност – основал семинария в Русе, построява нови църкви, във Варна и в новите енории, основани от завърнали от Банат, българи-католици в Бърдарски геран, Драгомирово, Гостиля и Асеново, а през 1890-1891 г. построява красивата новоготическа катедрала в Русе, посветена на Свети Павел от Кръста. Имал 10 семинаристи в семинарията на Русе, и положил едно добро начало в пасторала, но завършил трагично земния си път на 3.12.1893 г. в Белене, заплашен до смърт от неблагодарни чеда. Погребан е в катедралата на Русе.
16. Епископ Хенрих Дулсе, французин, неразделен помощник на покойния епископ Агосто, бил ръкоположен за нов Никополски епископ на 24.02.1895 г. Управлява 17 години епархията с голяма енергия и апостолски плам. През 1912 г. се оттегля и заминава за Париж, където починал през 1917 г.
17. Епископ Леонард де Баумбах, холандец, ръкоположен за епископ в Лондон, на 17 април 1910 г. От 1913 поема управлението на епархията, но бидейки с разклатено здраве, скоро отпътувал за Рим, и там починал на 4 април 1915 г.
18. Епископ Дамян Йохан Теелен, холандец, ръкоположен за епископ в Рим на 21 май 1915 г. в Рим, той пристигнал в България на 5 септември същата година. Той управлявал цели 31 години епархията и по негово време епархията преживява един златен период, с най-много духовници, семинаристи, монаси и монахини, семинарии и колежи. Осъществява се преместване на семинарията от Русе в Свищов, построяват се нови църкви, като новата църква „Свети Йосиф” в Бърдарски геран, църквата „Свети апостоли Петър и Павел” в Драгомирово, църквата „Светият Кръст” в Трънчовица. Епископ Теелен починал на 6 август 1946 г. и бил погребан в катедралната църква на Русе.
19. Блажен Епископ д-р Евгений Босилков, мъченик за вярата.
20. Вакантен престол и управление на епархията от апостолически администратори:

• Отец Никола Калчев, от 1953 до 1964 г.
• Отец Михаил Николов, само един месец през 1964 г.
• Отец Дамян Талев, от 1964 до 1975 и от 1976 до 1979 г.

21. Епископ Васил /Васко/ Сейреков, роден на 16.01.1920 г. в Пловдив, възпитаник на „Урбаниана”, ръкоположен за мирски свещеник на 18 март 1945 г. в Пловдив. Свещеник е към катедралата „Свети Лудвик” на град Пловдив, и е помогнал за свещеническата формация на Епископ Георги Йовчев. Назначен за Никополски епископ и ръкоположен на 26.10.1975 г. от дошлия в България секретар на конгрегацията за източните църкви, епископ Марио Брини, в съслужение с епископ Богдан Добранов и епископ Методий Стратиев. Не му е позволено да пребивава в катедралата на Русе, и той поема по пъгя на странстващите апостоли, от енория на енория, повече време е пребивавал в Ореш. На 27 декември 1976 е трябвало да служи сутринта в 6,30 в църквата на Асеново, но го намират облечен, паднал в безсъзнание. Починал на 4 януари 1977 г.
22. Епископ Самуил Джундрин, роден на 26 април 1920 г. в кв.Генерал Николаево на Раковски. Завършва малката семинария на отците успенци в Ямбол и френския колеж „Свети Августин” в Пловдив. През 1939 г. постъпва в новициат при успенците в град Нозероа, Франция, продължава със своята формация по философия и богословие в Лион, и на 4 юни 1944 г. е ръкоположен за свещеник. През 1947 г. се завръща в България, и още на границата е арестуван от комунистическите власти, не му е позволено да се върне в родната си енория, започва да преподава химия във френския колеж „Св.Августин” в Пловдив. Заедно със своят събрат, успенеца отец Асен Чонков заминава да служи в Никополската епархия, поради липса на свещеници, като му са поверени енория „Рождество Богородично” в село Брегаре и немската енория „Дева Мария – Майка на светата надежда” в Бърдарски геран. След две години е прогонен с отец Асен от Бърдарски геран и се връща в Пловдив, където е арестуван и подсъдим на големия процес срещу Католическата църква през 1952 г., на който е осъден на 12 години затвор. Освободен на 30 януари 1961 г., връща се в Пловдив, но никой не му предлага да служи като свещеник, и той започва да плете кошници в родния си дом на Генерал Николаево. Благодарение на отец Богдан Бакалски, получава назначение за помощник енорист в село Калояново. На 14.12.1978 г. е назначен за Никополски епископ, ръкоположен на 27 май 1979 г. от Папа Йоан – Павел Втори в базиликата „Свети Петър” в Рим. Управлява 15 години епархията, по здравословни причини се оттегля през 1994, за кратко пребивава в къщата на отците успенци в Пловдив, след това се връща в Никополската епархия и помага на Отец Фортунато в енория Ореш, и през 1997 отново се връща при успенците в Пловдив. Умира при неизяснени обстоятелства на 19 март 1998 г. на магистрала Тракия, на изхода за Пловдив. Погребан е в гробището на родната си енория в Генерал Николаево на град Раковски.
23. Епископ Петко Йорданов Христов е роден в с.Велчево, окръг Великотърновски  на 09.10.1950 г. Основното си образование завършва на село. Средното си образование продължава в Строителния техникум в гр. Велико Търново със специалност “Строителство и Архитектура”.На 17.04.1977г. приема Свето Миропомазание от Негово Високо Преосвещенство Монсиньор Богдан Добранов в църквата “Свети Йосиф” в гр. София. Оттук започва и неговия път към Свещенството. Заедно с покойния вече Филип Романов, работят и се подготвят под ръководството на Отец Роберт и на Отец Франц и усвояват необходимия минимум знания за Свещеници. Когато са били вече достатъчно добре подготвени, Монсиньор Добранов прави постъпки пред тогавашния Комитет по религиозните въпроси, относно разрешение за Ръкоположение. Но докато чакат разрешението Негово Високо Преосвещенство Монсиньор Богдан Добранов почива и се налага да се обърнат за съдействие към Негово Високо Преосвещенство Монсиньор Самуил Джундрин, Никополски Епископ. Същият ги приема и прави всичко необходимо, за да се получи разрешението.На 19.10.1985г. приема дяконски чин.На 15.12.1985г. Петко Христов е ръкоположен за Свещеник от Негово Високо Преосвещенство Монсиньор Самуил Джундрин. До 20.06.1986г. е бил помощник на Отец Филип Романов в Енория “Света Богородица” в гр. Белене,  след което поема Енорията в с. Трънчовица до март 1992г. Когато след смъртта на Отец Филип Романов е назначен за Енорийски Свещеник в Енория “Света Богородица” в град Белене.Междувременно през 1990г. дава първите си обети в Ордена на Францисканците – Конвентуалци, а няколко години по-късно през 1993г. на 15 декември полага вечни обети.На 06.01.1995г., тържествено е хиротонисан от Негово Светейшество Папа Йоан Павел ІІ в Катедралата Свети Петър, във Ватикана за Епископ на Католическа Никополска Епархия.На 25.01.1995г. с Назначително Писмо № 001/25.01.95, в присъствието на Негово Високо Преосвещенство Монсиньор Марио Рици, Апостолически Нунций в РБългария, на Негово Високо Преосвещенство Монсиньор Самуил Джундрин, и на Енорийските Свещеници в Епархията е бил въведен в длъжността Никополски Епископ в Катедралния Храм “Свети Павел от Кръста” в гр. Русе, където по онова време  се намира и седалището на Католическа Никополска Епархия.В Епископската конференция на България е председател на следните комисии:
    • Комисия за институтите за богу посветен живот и за обществата за апостолически живот
    • Комисия за екуменизъм и единство между християните
    • Комисия за социална дейност на Църквата

    Монсиньор Петко Христов, след 25 години Служение като Никополски Епископ – премина в дома на Отца на 14 септември 2020г. и беше изпратен тържествено със Заупокойна литургия в Католическата Катедрала „Свети Павел от Кръста” в град Русе от Епископите на Католическата Църква в България, свещеници, сестри и мнозина верни от Енориите в цяла България, както и представители на другите вероизповедания и официалните светски власти.

    Неговото тяло бе положено  в параклиса, където са положени  и одеждите  на Блажения Никополски Епископ Евгений Босилков в Католическата Катедрала, където Монсиньор Петко Христов служеше с достойнство и смирение по време на своята мисия, като Никополски Епископ.

24. Епископ Страхил Каваленов, роден на 25 март 1966 г. Ръкоположен за Никополски епископ на 19 март 2021 год. в Катедралния храм „Св. Павел от Кръста“ в гр. Русе. Прочете повече (пълна биография)

 

Събрал и съставил: Отец Койчо Димов, енорийски свещеник на енориите в Бърдарски геран и Враца.