ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ 2026 ГОДИНА
ДО СВЕЩЕНИЦИТЕ, МОНАХИНИТЕ И МОНАСИТЕ И ДО ВСИЧКИ ВЕРНИ МИРЯНИ ОТ НИКОПОЛСКИЯ ДИОЦЕЗ

Скъпи братя в Христовото свещенство,
Възлюбени сестри и братя в посветения на Бога живот,
Скъпи верни миряни от нашия Никополски Диоцез,

Днес, когато светата Църква започва Великия пост с обряда на посипването на главите с пепел, ние влизаме във време на особена благодат. Литургията на Пепеляна сряда ни поставя пред истината за самите нас и пред истината за Бога. Чуваме думите: „Покайте се и повярвайте в благовестието“ (Мк 1,15) и „Помни, че си пръст и в пръст ще се върнеш“ (срв. Бит 3,19). Тези думи не са присъда, а покана. Не са край, а начало на път – път към обновление, към очистване на сърцето, към радостта на Пасхата.

Великият пост е свято време на завръщане към Бога. Вторият Ватикански събор напомня, че този период има за цел да подготви вярващите за по-дълбоко преживяване на Пасхалната тайна чрез покаяние и обновяване на кръщелната благодат (Sacrosanctum Concilium, 109). Това е време, в което Църквата – като майка и учителка – води своите чеда през пустинята към светлината на Възкресението.

Свети апостол Павел ни призовава: „Ето сега е благоприятното време, ето сега е денят на спасението“ (2 Кор 6,2). Великият пост не е само спомен или традиция – той и днес е тук, в нашия живот. Днес Господ докосва сърцата ни. Днес ни кани към по-дълбока връзка с Него.

Първият стълб на този път е постът. Сам Исус пости четиридесет дни в пустинята (виж Мт 4,1–11), за да ни покаже, че истинската сила на човека идва от единението с Отца. Постът е школа за свобода и любов. Той не е само въздържание от храна, а подреждане на приоритетите, освобождаване от всичко излишно, за да направим място за Бога.

Пророк Исая ни напомня: „Ето постът, който избрах: разкъсай оковите на неправдата… раздели хляба си с гладните!“ (Ис 58,6–7). Истинският пост води до промяна на сърцето и делата.

Скъпи братя свещеници, нека Вашият пост бъде обновление на пастирската ревност. Нека се изразява в по-голяма отдаденост към вярващите, в търпение в изповедалнята, в задълбочена молитва и поклонение пред Пресветото Тайнство. Свети Йоан Мария Вианей казваше: „Свещеникът е любовта на Сърцето Исусово.“ Нека Великият пост разпали отново тази любов.

Възлюбени сестри и братя в посветения живот, Вашият живот е знак на пълно отдаване на Бога. Нека този период бъде за Вас време на още по-дълбоко единение с Господа. Света Тереза от Авила казваше: „Само Бог е достатъчен.“ Нека тези думи бъдат Ваша сила.

Скъпи миряни, Вашият път към светостта минава през ежедневието – в семейството, в работата, в обществото. Постът може да означава търпение, вярност, въздържаност в думите, помирение. Свети Йоан Златоуст казваше: „Постиш ли? Покажи ми това чрез любовта си.“

Вторият стълб е молитвата. Исус ни учи: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец“ (Мт 6,6). Молитвата е среща с Отца. Без нея постът остава само човешко усилие.

Насърчавам Ви към ежедневно четене на Светото Писание, участие в Кръстния път, в благочестивите великопостни богослужения и в лично поклонение пред Светата Евхаристия. Нека нашите енории бъдат училища за молитва, а семействата да станат домашни църкви.

Третият стълб това са милосърдните дела. „Гладен бях и Ми дадохте да ям“ (Мт 25,35). Великият пост ни призовава към конкретна любов към нуждаещите се. Нека никой в нашия Диоцез да не се чувства забравен и изоставен.

Особено място в този период има Тайнството на помирението. Нека не отлагаме изповедта. Бог е Отец, богат на милосърдие. Света Фаустина пише, че най-голямата радост за Бога е да прощава.

Скъпи братя и сестри, Великият пост ни води към радостта на Възкресението. Ние не спираме при Кръста – а вървим към празния гроб и светлината на новия живот. Всяко лишение има смисъл, ако води до по-голяма любов. Свети Августин казва: „Върни се в сърцето си – там обитава Бог.“

Накрая Ви моля с голяма братска обич: молете се за мен. Като Ваш епископ имам нужда от Вашата духовна подкрепа. Особено Ви моля за молитва за дара на здраве за мен, за да мога с ревност и сила да служа на поверената ми Църква. Молете се за мъдрост в решенията ми, за смирение на сърцето и за вярност в служението.

Аз Ви уверявам, че всеки ден се моля за всички Вас – за свещениците, за  посветените лица, за семействата, за младите, за болните и страдащите. Нося ви в сърцето си и Ви поверявам на Господа.

Нека Пресвета Дева Мария, Майка на надеждата, ни води през пустинята на Великия пост към светлината на Пасхата. Нека Светият Дух обнови сърцата ни и ни дари с истинската радост на Възкресението.

От сърце Ви благославям за времето на свещения Велик пост.

Русе, 18 февруари 2026 година
Пепеляна сряда

Никополски епископ
† Страхил Каваленов