Историческа справка за Католически Никополски Диоцез

Историческа справка за Католически Никополски Диоцез

Католическата Никополска Епархия обхваща територията на цяла северна България – от Дунав до Стара планина, и от Сърбия на запад до Черно море на изток. Като такава, тази поместна църква /диоцез/ води началото си от 1648 г. с назначаването на Епископ Филип Станиславов за пръв Никополски епископ. Корените на тази епархия ни отвеждат в античността, в древния римски град Никополис ад Иструм, основан от император Траян през 102 г. в чест на победата му над даките. Никополис – град на победата е дал името си на Никополската епархия. Този град е бил застроен на река Росица, близо до Велико Търново и до днешното село Никюп. Сегашният град Никопол на р.Дунав е възникнал много по-късно /построен от император Хераклий през VII век/ и не е бил епископско седалище, нито е дал името си на Никополската епархия. От историята виждаме, че един от най-известните Никополски епископи от древния Никополис ад Иструм  е бил през IV век Вулфила, съвременник  на Св.Йоан Златоуст. Този Никополски епископ Вулфила превел Евангелието от гръцки на готски език за верните от този район. В края на VI век прииждащите от север народи разрушават Никополис ад Иструм, епископът се оттегля за кратко време в Русе /наричан Сексагинта Приста, т.е. „Град на 60-те кораба”/ и през VII век цветущото антично християнство и Никополската епархия са унищожени от новите, не-християнски народи дошли от север /готи, авари, славяни, българи/. Епархията ще възкръсне като местна църква през османското робство, с увеличаването на католическото население – било чрез идването на многобройни чужденци, „долнодунавските левантийци” /германци, италианци, австрийци, чехи, французи и др./, било чрез увеличаването на българите-католици. Още през XIV век Чипровци и околните села Копиловец, Железна и Клисура стават католически центрове с модерни църкви и училища, дали бележитите епископи и родолюбци Петър Богдан Бакшев, Петър Парчевич, Илия Маринов, Антон Стефанов. През XVI-XVII век става и обръщането в християнската вяра на еретиците павликяни, населяващи десетина селища в Никополско и Свищовско /Ореш, Белене, Трънчовица, Горно и Долно Лъжене, Маринополци, Петокладенци, Брестовец, Калугерица и др./. В нашите земи идват Отците францисканци от Босна, водени от Епископ Петър Солинат, които утвърждават във вярата чипровчаните и покръстват северните павликяни. С увеличаването на католическото население в северна България възкръсва и Никополската епархия. През 1648 г. Светият Престол назначава свещеника от Ореш Филип Станиславов за Никополски епископ. Епископът е нямал постоянно седалище /катедра/ за диоцеза си. Той е пътувал из различните селища, често пъти преоблечен като турски търговец, гонен и ограничаван в пастирската си дейност било от турските управници, било от гръцките фанариоти. След Чипровското въстание от 1688 г. голяма част от българите-католици, оцелели от масовите гонения и репресии, бягат във Влашко и се установяват трайно в областта Банат /тогава в Австро-Унгария/. Към чипровските католици в Банат се присъединяват и католици от Свищовско, покръстени павликяни и така се раждат големите български селища в Банат – Винга, Стар Бешенов, Брещя, Бело блато, Иваново и др. Част от банатските българи ще се завърнат в свободна България едва в края на XIX век, за да основат новите енории: Драгомирово, Бърдарски геран, Асеново, Гостиля, Брегаре. Миграцията на много българи-католици във Влашко и Банат била обусловена от непоносимите условия за живот и пасторал в северна България през втората половина на XVII и през целия XVIII век поради честите войни на Османската империя с Австро-Унгария и гоненията на местните католици. През 1781 г. папа Пий VI поверява пастирската грижа на верните от епархията на Отците пасионисти /монашеска конгрегация, създадена през 1720 г. от Свети Павел от Кръста, която има специална набожност към Христовото страдание/. Първите пасионисти дошли в село Трънчовица на 1 май 1782 г. преоблечени като търговци – Франческо Ферери и Джакомо Сперандио, италианци. Отците пасионисти започват силна пастирска дейност, но едва след Кримската война, Епископ Анджело Парси получава разрешение от турското правителство да построи големи католически църкви в селищата: Лъжене /днес Малчика/, Ореш, Белене и Трънчовица. Никополските епископи преместили своето седалище в Букурещ – още през 1792 г. Епископ Павел Дуванлията, българин от с. Дуванлий, Пловдивско, бил принуден да се прехвърли в Букурещ. След него всички следващи епископи /от отците пасионисти/ резидирали в Букурещ. През 1883 г. Светият престол отделил Букурещ от Никополската епархия, като се създала Букурещката архиепископия, докато Никополската епархия покривала само северна България със седалище /катедра/ на епископа в Русе. Първият Никополски епископ, резидирал в Русе е бил италианския свещеник Иполит Агосто, който се заел да построи катедрала в Русе /1890 г./. Неговият приемник – Монсиньор Хенрих Дулсе осветил новопостроената новоготическа катедрала „Свети Павел от Кръста” в Русе, с  красиви стъклописи /витражи/ и орган. Започва истински разцвет на цялата Никополска епархия – увеличават се енориите с връщането на част от банатските българи; построяват се внушителни църкви /Бърдарски геран, Белене, Ореш, Русе, Варна/; идват нови монашески общества, които откриват католически колежи – „Нотр Дам де Сион” в Русе, колежа на отците успенци „Св. Михаил” във Варна и др.; откриват се и семинарии за подготовка на свещеници /малката семинария „Св. Гаврил на Скръбната Божия Майка” в Свищов/. През 1946 г. след повече от 30 годишно управление на големия пасионист Епископ Дамян Теелен, холандец, за Никополски епископ е назначен и ръкоположен Монсиньор Евгений Босилков, български пасионист от Белене. По това време започват масови арести на католически свещеници от цяла България. Заловен е и Никополския епископ Евгений Босилков, съден от скалъпен процес и осъден на смърт, разстрелян за вярата си в София през нощта на 11.11.1952 г. Този велик мъченик и епископ оставя незаличима следа в душата на всеки вярващ и на 15 март 1998 г. бе провъзгласен за „блажен” от Папа Йоан-Павел II в базиликата „Св.Петър” на Рим, а днес е също покровител на цялата ни епархия. След убийството на Монсиньор Босилков, Никополската епархия остава 23 години без епископ. През 1975 г. бе назначен и ръкоположен за нов Никополски епископ свещеник Васил /Васко/ Сейреков от Пловдив, наследен от Монсиньор Самуил Джундрин /1979-1995/.

След него, Никополската епархия се управлява от Монсиньор Петко Христов, ръкоположен за Никополски епископ на 6 януари 1995 г. в Рим. След неговата кончина на 14 септември 2020 год., за броени месеци Никополския диоцез се управлява от Апостолически администратор, в лицето на отец Страхил Каваленов, по-късно избран от Св. Престол за ординарен епископ на Никополския диоцез. Епископското ръкоположение на монс. Каваленов бе отслужено в гр. Русе, в Катедралния храм „Св. Павел от Кръста“ на 19 март 2021 г. от Апостолическият Нунций в България Н. В. Пр. монс. Анселмо Гуидо Пекорари. Съръкополагащи епископи, по време на тържествения ритуал, бяха:  Н.В.Пр. Монс. Георги Йовчев – Епископ на Софийско-Пловдивския диоцез и Н.В.Пр. Монс. Христо Пройков – Епископ на Софийската епархия „Св. Йоан XXIII“.

Верните от Католическата Никополска епархия населяват основно следните селища: Русе, Свищов, Белене, Ореш и Драгомирово /Свищовско/; Малчика, Трънчовица, Асеново, Гостиля и Брегаре /Плевенско/, Плевен, Бърдарски геран /Врачанско/, Видин, Враца, Габрово, Велико Търново, Царев брод /Шуменско/ и Варна.

Отец Койчо Димов

In hac habitasse platea dictumst. Nunc vel tellus id nulla scelerisque mollis. Aliquam ornare enim id nisl rhoncus porttitor. Nunc quis eros metus. Aliquam at molestie velit, quis porta velit. Nulla diam odio, euismod nec finibus a, consectetur vitae nisi. Curabitur et dui sed ligula pharetra gravida. Aenean nec quam sapien. Duis mauris sem, maximus non consectetur id, consequat id est. Fusce erat ligula, gravida tempus sem eget, scelerisque iaculis enim. Donec sed facilisis lacus.