Кратко изложение за живота на католическата общност във Враца
Град Враца, с население от близо 60 000 души, е най-големият град в северозападна България, наследник на античния тракийски град Вратца, чието име означава на езика на древното тракийско население трибали „при извора”, т.е. древното селище е било създадено през второто хилядолетие преди Христа при изхода на река Лева от пролома Вратцата, в красивия Врачански балкан. Това е един стар български град, с древна история, чудно красиво географско разположение в подножието на Врачанския балкан, град, който е привличал хора от близко и далеч – трибали, келти, римляни, славяни, българи, турци – една пъстра палитра от етноси и култури, със силно християнски присъствие – седалище на православен митрополит, пет православни църкви и няколко манастира в околния балкан. Когато през XVII в. в близкия Чипровски балкан започва разцвета на католическата общност, много католици, главно търговци идвали на пазар във Враца, но са нямали своя църква или параклис, те се връщали да се черкуват в своите големи за времето църкви в Чипровец и околните села. Има сведения, че през града са минавали и отсядали за кратко дубровнишки търговци, католици от днешно Хърватско, но не са построили параклис и са нямали свещеник във Враца. От началото на XX в., когато започва увеличаване на католическото население във Врачанско, благодарение на прииждането на българи католици от земите на Австро-Унгария /Банат/, започва едно постепенно увеличаване на католиците в града, които са нямали църква, за приемане на тайнствата обикновено са ходели в енорията на Бърдарски геран или в бившите енории в Нивянин, Махмудия /Радойково/ и Съсека. По време на комунистическия режим, е било немислимо да се пристъпи към строеж на нова католическа църква, особено в Никополската епархия, която посрещна своята Голгота с мъченическата смърт на своя духовен пастир, епископ д-р Евгений Босилков, убит за вярата на 11.11.1952 г. и останала без епископ цели 23 години, до назначаването на епископ Васил Сейреков на 26.10.1975 г. С идването на демократичните промени и свободата на съвестта, все повече католици от Враца чувстваха духовната потребност да имат свещеник и своя църква. На 2 октомври 2005 г. в частен апартамент в жк „Сениче” на едно католическо семейство се отслужи първата Света литургия от отците Збигнев Карниевич, полски монах францисканец и мирския свещеник отец Асен Генов, на която Литургия са присъствали четири католически семейства – дадени са били следните тайнства: Кръщение и първо Причастие на едно дете и на неговата майка, Миропомазание на майката, и свързването й с нейния съпруг в свещен брачен съюз. На тази Литургия, за пръв път верните са изразили желанието си да имат своя католическа църква във Враца, защото най-близката е на 60 км. в село Бърдарски геран, Врачанско. След моето ръкополагане за дякон на 15.11.2008 г. и с благословията на моя Епископ, Монс.Петко Христов, започнах да посещавам град Враца и да търся и събирам католическите семейства, за катехизис и отслужване на литургията на Словото, което започнах от Първа Адвентна неделя, на 30.11.2008 г. Започнахме с 6-7 семейства, в една автошкола, която ползвахме безвъзмездно за три месеца, но поради невежество и недобро желание на околните хора, видели за пръв път католически духовник, трябваше да я напуснем, обвинени че сме сектанти. Благодарение на съвета на наш католик, започнахме да се събираме за молитва и катехизис в сутерена на една банка /ДЗИ Враца/, но и оттам трябваше да се оттеглим поради опасения за лошото ни възприемане. Междувременно започнахме първите стъпки пред община Враца за предоставяне на парцел за строеж на католическа църква. Това беше един продължителен и труден процес, който премина през три кметски мандата, но благодарение на нашата настойчивост и подкрепата на приятели най-после успяхме да придобием безвъзмездно правото за строеж на католическа църква върху общинска земя в големия жк „Дъбника”, където е по-голямата част от католическото население. В същото време успяхме да наемем един салон в центъра на града, в Дома на техниката, който да ползваме под наем като наш временен параклис, в който отслужвам Светата Литургия, провеждам катехизис и празнуваме заедно големите празници вече 8 години. През това време съм посещавал семейства и по домовете им, успях да открия около 15 семейства, но всички сме сигурни, че католическата общност е доста по-голяма и наброява не по-малко от 30 – 40 семейства. На 20 март 2010 г. нашата общност във Враца беше посетена от Папския нунций Н.В.Пр. архиепископ Януариуш Болонек, който отслужи Светата Литургия и даде пет Първи Причастия на едно цяло семейство. На Литургията присъстваха над 30 души, за които се оказа тесен малкия салон, наш временен параклис. В същото време, нашият Епископ, Монс.Петко Христов оформи канонически общността във Враца като нова католическа енория „Успение Богородично” през 2011 г. , а на 31 май 2014 г. в годината на семейството и за празника Посещение на Дева Мария благослови и положи първия камък за строежа на новата църква. През този период имам около 5 Кръщения, 10 първи Причастия, 4 Миропомазания, 4 венчавки, две участия на верни в организирани поклоничества във Фатима, Португалия, стартиране на малък социален проект за работа с деца и младежи с поведенчески проблеми към епархийната „Каритас” Русе. От енорията имаме един участник в Епархийния пасторален Съвет. За краткото време на своето съществуване, католическата енория във Враца се утвърди, позната е на повечето местни хора, като и на православната митрополия, и има увереност да продължи в бъдеще да следва Христос – Път, Истина и Живот, и да влезе в своя храм, който се строи с вяра и благодарност към Бог и всички дарители, за слава на Христос и за идването на Неговото царство и във Враца.
Съставил: отец Койчо Димов, енорийски свещеник.
