Енория „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Свищов
Първите сведения за католици в Свищов са от 1622 г. През селото са минавали много католици от България, бягащи към Влашко и Банатско. Масови са били бягствата между 1799 и 1802 година. Някои семейства са се заселвали в Свищов и от време на време са били посещавани от католически мисионери.
Към 1830 г. в селото се преселили католици от село Ореш, бягащи от честите наводнения, причинявани от прииждането на река Дунав.
На 27 юли 1882 г. генералният викарий на Никополската епархия Онорат Карлесимо подава заявление в Свищовското окръжно управление, с което моли за разрешение да открие в Свищов католическо училище и храм.
Католическата енория в Свищов е основана през 1894 г. Същата година, епископ Анри Дулсе купува къща за постоянно пребиваващ свещеник, която била оборудвана и осветена за молитвен дом, кръстен на името на светите братя Кирил и Методий. През 1926 г., молитвеният дом е реконструиран в църква.
През 1903 г. в Свищов се настаняват 5 монахини доминиканки от Франция, които се занимават главно с образование и възпитание на децата в частното католическо училище. В другите две градски енории също има частни училища, които обаче се завеждат от местните енорийски свещеници, а не от ордени и конгрегации.
През 1920 г. отец Еварист Кюипрес основава малка католическа семинария с около десетина младежи. Семинарията е наречена Римокатолическо училище „Свети Гавраил“. Благодарение на нея енорията започнала да се подобрява.
От 1933 има семейна книга за регистрирани кръщения, венчавки и погребения. Енорията, ръководена от отец Павел Брувест, който бил и директор на семинарията, наброявала 50 души.
След отец Павел Брувест като енористи са служили следните свещеници – отец Кирил (1935 г.), отец Станислав (1940 г.), отец Александър (1941 г.), отец Йосиф Минчев (1964 г.), отец Йосиф Йонков (1975 г.) и отец Кирил (1980 г.).
През 1990 г. на общността е върнато голяма част от имуществото, което е притежавала. С последователното възстановяване на енорийските дейности идва необходимостта от изграждане на храм на вярващите и помещения за свещениците и монахините.
От 1996 г. енорийската католическа църква „Св. Св. Кирил и Методий” в Свищов е поставена под грижите на енорийския свещеник отец Фортунато Грасели от обществото на отците-пасионисти.
С присъщите му организаторски качества и завидна за възрастта му жизненост, той спечели душите на енориашите, не само с редовните литургии, но и с различни мисии.
Между 2005 г. – 2006 г. енорийски Свещеник е о. Ремо Гамбакорта.
През септември 2000 г. започва стоежът на нова църква. Започналият градеж на новия енорийски комплекс запазва в максимална степен останалото от древната капела. В продължение на около две години под зоркия поглед на отците Ремо Гамбакорта и Фортунато Грасели, църквата и енорийските сгради са построени със щедри дарения от Италия, а най-голям дарител е генерал Джузепе Наполи и семейството му, осигурили солидна част от необходимите средства. Освен църквата, комплексът включва манастир и помещения за енорийски дейности.
Новият храм е осветен на 9 февруари 2002 г. Тържествената литургия е отслужена от Апостолическия нунций в България Архиепископ Януш Болонек и от Епископа на Никополския диоцез Монсеньор Петко Христов, в съслужение с много католически свещеници.
През 2005 г. в Свищов идват сестрите – Пасионистки: с. Санта Ливерани и с. Франческа Монтанаро. На 8 декември 2006 г., към общността на сестрите – Пасионистки се присъединява и сестра Салватриче Епикоко.
От 2007 г. отново отец Фортунато Грасели е енорийски свещеник в Свищов.
През месец юни 2009 г. в енорията идва отец Патрик Виал. Той е назначен за Енорийски свещеник на католическата общност в Свищов през 2012 г.
Отдалеч се вижда присъствието на Католическата църква в град Свищов. Днес на мисионерското поле има само един свещеник, който се грижи за църковния живот на католическата общност. Католическата реалност в същия град е по-значима в процентно отношение в Свищов, отколкото националния дял от населението. Съществуват няколко енорийски групи и придават на мисията динамично измерение: група на жените (седянка), която им позволява да се срещат неформално и да живеят ползотворен и пълноценен живот, както и да участват в реализирането на различни неща в работилницата за ръкоделие, ръчен труд и продажби в полза на местната Каритас. Провежда се също Ораторио с деца и юноши, всяка седмица, с възможности за катехизис и други анимации, както и различни лагери. Енорийските групи извършват посещения на възрастни и болни хора у дома, както и в хосписи или домове за възрастни хора. Всичко това се осъществява в добри отношения с другите християнски деноминации в града (на икуменическо ниво) и с други граждански институции, които позволяват поемането на конкретни ангажименти в търсене на общото благо.
Храмовият празник на католическата църква „Св. Св. Кирил и Методий” е на 14 февруари.