История на енорията

Сведения за католически храм в квартала на чужденците на старата българска столица Велико Търново има от XIV в. През XV в. за нуждите на дубровнишките търговци, развиващи оживена икономическа дейност в района, е построена църквата „Блажена Дева Мария отнесена в небето“, станала през XVII в. собственост на арменската общност в града. През XIX в. тя е изоставена и рухва.

Енория „Блажена Дева Мария на Броеницата“ във Велико Търново е една от енориите в Никополския диоцез, създадена след Освобождението на България. Тя е основана през 1890 г., когато в страната започват да пристигат специалисти и работници от чужбина, които поставят началото на модерната българска индустрия. Благодарение на чешки работници, граждани на Австо-Унгария, е създадена и енория, заедно с няколко фабрики, които откриват във Велико Търново. В течение на много години, този малък параклис обслужва техните семейства.

Католическата енория е поверена на отците-пасионисти. През 1891 г. в Търново съществува италианско католическо училище „Света Богородица“. То се именува италианско, защото учител е пасионистът Яцинт Ашути, италианец по народност, каквито са и повечето от неговите ученици. Когато през 1895 г. енорийски свещеник става Станислав Петров, училището вече е само енорийско.

Отец Станислав Петров е отново енорийски свещеник през 20-те години на XX в. От 1931 г. до 1952 г. енорията е отец Карл Раев (1881-1967).

Големият разцвет на енорията настъпва през 30-те години, когато тук вече има постоянен енорийски свещеник. В архива на енорията е записано, че папският представител в България, а по-късно в Турция, монс. Анджело Ронкали – бъдещия папа Йоан ХХІІІ, е носил в сърцето си тази малка енория, тъй като е бил в много добри приятелски отношения с енорийския свещеник отец Карло Раев. Служил е в енорийската църква и винаги е заявявал своята привързаност към този прекрасен град и район на България.

По-късно, в периода на комунизма, настъпват наистина трудни години за енорията, но през 90-те години сме свидетели на нов голям разцвет, благодарение завръщането на Отците Пасионисти в България. Те правят много, за да не угасне духовния живот, но също така и самите енориаши, които изискват да имат свой свещеник и редовна литургия в неделя.

След период на временно преустановяване на литургичния живот през 50-60-те години на XX в., църквата отваря отново врати през 70-те години, благодарение на усилията на отец Кирил Яков, пасионист, и по-късно – на неговия събрат отец Йосиф Йонков. Във Велико Търново е роден и погребан отец Филип Романов (1931-1992).

Нов живот за енорията започва през 90-те години на XX в., когато енорията поемат последователно италианските пасионисти отец Ремо Гамбакорта и отец Винченцо Спагоне. От 2000 до 2009 г. енорийски свещеник е отец Валтер Горра, също пасионист.

През 2009 г., за постоянен свещеник в енорията е назначен диоцезалният свещеник отец Страхил Каваленов. С неговото идване, за няколко години, броят на вярващите се увеличава над два пъти. Енорията в гр. В. Търново включва още градовете: Горна Оряховица, Лясковец, Елена и много села, където живеят много католици – около хиляда кръстени католици.

Църковният храм е обновяван с няколко ремонти. Днес в Търново има прекрасен храм, в който се въздава благодарност към Бог и енориашите участват в трапезата на Неговото Тяло и Неговата Кръв. Енорийски администратор на енория Велико Търново е Никополският епископ монс. Каваленов.

През 2025 г. енория Блажена Дева Мария на Броеницата във В. Търново навършва 135 год. от своето създаване. Храмовият празник се чества на 7 октомври.